Неколцина стари хитреци завиха наляво, вместо да следват хрътките, защото, излезли от гората, бяха усетили вятъра. Те се надяваха, че след няколко километра лисицата ще хукне по посока на вятъра и освен това знаеха най-прекия път до Клейдън. Ах, колко е приятно, когато подобни хора се оказват подведени от сухите си и безполезни знания! Ако лисицата тичаше само по права линия, тези мъдри джентълмени рядко щяха да се окичват със слава.
В сегашния случай животното явно бе решило да поддържа линията на своя бяг сравнително права, тъй като хрътките следваха миризмата му по протежение на три или четири плета. То имаше преднина от поне десет минути и бе успяло да изостави убежището на дърветата, без да привлече вниманието на враговете си, осигурявайки си достатъчно време да избере най-добрия възможен маршрут. Мъжете препускаха от поле на поле и се тълпяха пред малките ловджийски порти, блъскайки конете си един в друг с омраза, която не може да бъде видяна никъде другаде. Никой ловец не иска да скача, ако може да го избегне, а плетовете около портите не изглеждаха особено примамливо. Неколцина се отклониха от общия поток и минаха през съседното поле, а други се промъкнаха покрай оградите, избягвайки стълпотворението пред портите. Джордж Вавасор бе един от тях. Той не обичаше да язди в тълпа и винаги странеше както от другите ловци, така и от хрътките. А ако изостанеше прекалено много, той просто изчезваше и останалите не го виждаха до края на деня. В тези случаи не се появяваше, както много други, двайсетина минути след като животното е било убито или хванато натясно. Вместо това се прибираше вкъщи сам, минавайки по странични пътища, за да не може никой да обсъжда провала му.
Тълпата остана гъста и многолюдна до края на поредицата от ловджийски порти и ловецът, който се справи най-добре, бе този с най-борбения кон. След като прекосиха четири или пет полета по този начин, те излязоха на пътя. Хрътките го пресякоха, без да спират, следвайки миризмата, но в сърцата на някои от мъжете се прокраднаха съмнения и много от тях останаха на пътя, наблюдавайки внимателно водещите хрътки, очаквайки да поемат или в едната, или в другата посока. Сър Уилям, извинен от седемдесетте си години, зави рязко наляво, знаейки, че може да достигне до Клейдън по този начин. Много от ловците покорно го последваха. Неколцина поеха надясно, очевидно намислили нещо различно. Най-опитните ездачи вече бяха пресекли пътя и навлезли сред шубраците, следвайки хрътките по петите, без да знаят или обръщат внимание на факта, че пред тях минаваше поточе. Най-отпред яздеше Бурго Фицджералд, който бе известен с това, че никога не се колебае, дали да прескочи ограда, или да се отклони от пътя, да жертва себе си или своя кон. Въпреки това клетият Бурго рядко излизаше победител. Обикновено се проваляше в лова така, както се проваляше във всичко в живота си.
Литераторът-спортсмен Полък го следваше по петите. Той имаше само два коня в конюшнята си и не бе дал много пари за тях, а освен това тежеше цели деветдесет и пет килограма без ботушите! Въпреки това се справяше и никой не знаеше как точно го постигаше. Особено, при положение че разбираше от лов колкото един шивач. Но умееше да язди и знаеше как да пада, без да се нарани. Обикновено яздеше, докато конят под него капнеше от изтощение. Но малцина знаеха за тъжните злополуки, които често го спохождаха — калните канавки, в които понякога затъваше; отчаянието, което го обземаше, докато се опитваше да накара жребеца си да прекоси някоя дълбоко разорана нива; километрите, които трябваше да измине пеша, водейки измореното животно, за да се прибере в Робъри!
Трети яздеше прислужникът Том, а зад него препускаха Калдър Джоунс и Грайндли, като последният бе решен на всичко да спечели златната лира. Вавасор също бе прекосил пътя отляво, водейки след себе си двама други мъже, които знаеха, че могат да му се доверят. Максуел се бе разколебал пред плета, за свой най-голям срам. Заедно с канавката, този плет представляваше истинско предизвикателство, а ловците не обичаха да срещат трудни препятствия още в началото на бяга. Максуел не бе скрил нито разочарованието си, нито причината за своето решение.