— По дяволите! — бе възкликнал той. — Това препятствие е твърде голямо за мен, а онзи поток си е истинска река!
И той бе последвал господаря на хрътките надолу по пътя.
Мъжете, които споменахме поименно, се справиха с потока, като конят на Полък едва смогна да се изправи на задните си крака и да се оттласне от неравния бряг. Няколко кобили отказаха да го прекосят и по този начин ездачите им загубиха всякакви шансове за успех до края на деня. Такава е съдбата на мъжете, които ходят на лов. Човек плаща пет или шест лири и в девет от десет случая събитията от деня по-скоро го огорчават, отколкото задоволяват! Един или двама нагазиха във водата и успяха да издрапат до другия бряг, но Туфто Пърлингс, мъжът от Манчестър, затъна в калта на дъното и успя да се измъкне едва след като седем мъже го издърпаха с въжета.
— Къде, по дяволите, е моят човек? — попита Пърлингс, но слугите не можеха да му кажат, че неговият „човек“ язди най-отпред с втория кон на господаря си, улисан в лова.
Джордж Вавасор откри, че конят му се справя неочаквано добре, прескачайки оградите почти на галоп и демонстрирайки изключителна форма. „Чудя се какво не му е наред, запита се Джордж, въпреки че бе решил да го продаде още днес, ако му се отдаде възможност.“
И след потока лисицата продължаваше да тича в права линия и Том изказа предположението, че господарят му не е бил прав за Клейдън.
— Къде сме сега? — попита Бурго, когато неколцина мъже минаха през отворената порта на една нива.
— Това е фермата на Бълби — отвърна Том. — Яздим право към гората Елмхам.
— Проклета да е гората Елмхам! — възкликна един едър фермер, който бе успял да стигне дотук. — Днес няма да видим тази гора!
— Предполагам, че вие знаете най-добре — отвърна Том.
Минаха през нивата, пресякоха поредния път и се спуснаха в едно стръмно дефиле, водещо до малка горичка.
— Във всеки случай е минала покрай онези ели — рече Том. — Напред, Гейлас!
Изкачиха се от другата страна на дефилето и видяха хрътките, които бяха на едно поле пред тях.
— Кълна се, че това изкачване ме остави без дъх! — заяви Полък.
— Сега не е моментът да се оплаквате — отвърна Бурго и пришпори коня си.
— Досега темпото бе ужасно бавно, нали? — рече Калдър Джоунс и се огледа, очаквайки да види, че Грайндли е изостанал. Но той все още бе там, заедно с шестима други мъже. Джордж Вавасор също яздеше с групата, но винаги в полето вляво от тях. Той не бе казал дума откакто ловът бе започнал и не бе пожелал да говори с никого. Желаеше да продаде коня си. Освен това желаеше да се представи добре в лова, въпреки че му бе трудно да определи защо.
В продължение на около миля яздеха през открити пасбища, но имаше много огради и изостанаха малко от хрътките, а теглото на Полък започна да го бави. Том и Бурго водеха, но точно зад тях яздеше един фермер, имал късмета да ги срещне пред портата на фермата. Именно подобни несправедливи инциденти обезкуражаваха хората, положили всички възможни усилия, за да сполучат! Хрътките се бяха отклонили малко вляво и в крайна сметка се бяха насочили право към Клейдън.
— Проклет да съм! Графът беше прав — рече Том.
Въпреки че сър Уилям бе баронет, по време на лова мъжете, които го познаваха, го наричаха граф.
— Не сме се насочили към Клейдън, нали? — попита Бурго.
— Клейдън започва с онези букове, които виждате там — отвърна Том. — Графът рядко греши.
Не след дълго достигнаха къса двойна ограда и малък набързо засаден плет. Двойната ограда винаги е трудно изпитание, особено ако е здрава. Един мъж с жена и семейство има пълното право да я избегне и никой не би го обвинил. Двойните огради обикновено можеха да бъдат избегнати, тъй като бяха снабдени с порти. Тази също имаше, но Бурго не бягаше от нищо и я прескочи с красив скок. Не е лесно да бъдеш дискретен, когато мъжът пред теб е бил толкова недискретен. Том се насочи към портата и Полък го последва, знаейки, че няма никакъв шанс да преодолее това препятствие. Но Калдър Джоунс бе сполетян от голяма беда: краката на коня му се удариха в най-горната пръчка на втората ограда и той излетя от седлото с главата напред, сякаш е бил изстрелян с катапулт. Трябва да го оставим там. Грайндли се зарадва на неговото нещастие и се насочи към портата, но фермерът със свежия кон успя да прескочи оградата и скоро се озова до Бурго.