— Алис, не бъди толкова сурова — скара й се лейди Маклауд. — Каквито й нещастия да са сполетели лейди Мидлотиан, никой не може да твърди, че са били по нейна вина.
— Може, лельо, ако се е омъжила за някой просто защото е богат граф, с пълното съзнание, че е негодник.
— Самата тя е дъщеря на благородник и се омъжи за човек от същата класа. Но не искам да обсъждаме това. Спомена брака ти с добро чувство и не бива да търсиш друг смисъл в думите й. Все пак тя бе едва втора братовчедка на майка ти…
— Скъпа лельо, не предявявам претенции към нашата роднинска връзка.
— Но тя признава тези претенции и много иска да те опознае. Постара се да научи всичко за господин Грей и ми каза, че нищо не би могло да бъде по-задоволително.
— В такъв случай изпитвам огромна признателност към нея.
Лейди Маклауд бе търпелива жена и освен това имаше упорит характер. Още половин час изброяваше преимуществата, които омъжената Алис можеше да извлече от познанството си с благородните си роднини, и се опитваше да я убеди, че едва ли някога ще й се отвори по-благоприятна възможност от сегашната. В каретата на лейди Мидлотиан щеше да има място за нея, тъй като, с изключение на лейди Джейн, никоя от дъщерите й нямаше да присъства. Лейди Мидлотиан щеше да приеме това за голям комплимент, а концертът, за който ставаше дума, не беше бал или някакво обикновено тържество. Беше напълно в реда на нещата една неомъжена млада жена да отиде на подобен концерт без специална покана. Лейди Маклауд трябваше да познава доведената си племенница по-добре. Алис бе непреклонна. Беше непреклонна по принцип. Лейди Маклауд рядко бе успявала да я уговори да направи каквото и да било и трябваше да знае, че за нищо на света не би могла да я убеди да направи това.
Най-накрая изчерпаха темата и подхванаха нова. Лейди Маклауд обяви, че е дошла със специална цел в тази специална утрин, може би забравяйки, че бе направила същото изявление по отношение на концерта. Но всъщност последното твърдение беше вярно, а по другия въпрос бе казала повече, отколкото бе възнамерявала, тъй като се бе развълнувала. Цяла сутрин бе обмисляла темата, която сега бе подхванала. Бе я обсъдила доста подробно с лейди Мидлотиан, въпреки че в никакъв случай не би разкрила този факт пред Алис. От концерта и влиянието, което подкрепата на лейди Мидлотиан можеше да окаже върху бъдещото благополучие на господин Грей, тя постепенно премина на предстоящото пътуване в Швейцария, което Алис се канеше да предприеме. Вече знаеше за това пътуване, но от лейди Мидлотиан бе научила кой щеше да придружава госпожица Вавасор. Не знаеше какво бе накарало лейди Мидлотиан да се интересува от делата на човек, когото не познаваше и в чийто дом не можеше да се очаква да се отбие поради собствената си важност, но по някакъв начин маркизата бе успяла да научи самоличността на придружителите на Алис Вавасор и бе заявила на лейди Маклауд, че изобщо не ги одобрява.
— И кога заминаваш, Алис? — попита лейди Маклауд.
— В началото на юли. Ще бъде много горещо, но Кейт трябва да се прибере до средата на август.
Кейт Вавасор бе първа братовчедка на Алис.
— О! Кейт ще те придружава?
— Разбира се. Не бих могла да замина сама или само с Джордж. Именно Кейт организира пътуването.
— Разбира се, че не би могла да пътуваш сама с Джордж — съгласи се мрачно лейди Маклауд.
Джордж Вавасор беше брат на Кейт и следователно първи братовчед на Алис, точно като сестра си. Беше наследник на стария земевладелец от Вавасор Хол в Уестморланд, с когото Кейт живееше, тъй като баща им бе починал. Нямаше нищо по-логично от това Алис да отиде в Швейцария с двамата си братовчеди, но лейди Маклауд очевидно не бе на това мнение. Изглеждаше много строга, когато спомена Джордж и сякаш се подготвяше за битка.
— Така смятам и аз — отвърна Алис. — Но истината е, че той идва просто като наш придружител, тъй като двете с Кейт не искаме да играем ролята на беззащитни жени. Много мило от негова страна, имайки предвид колко е зает.
— Мислех, че не се занимава с нищо.
— Това е, защото не го познаваш, лельо.
— Да, определено не го познавам — отвърна лейди Маклауд. Не добави, че не изпитва никакво желание да опознае господин Джордж Вавасор, но това несъмнено можеше да бъде прочетено в изражението й. — А баща ти знае ли, че ще идва?