Оттогава двете не си бяха писали. Лейди Гленкора се бе омъжила в края на предишното лято и бе заминала за Италия с господин Палисър, където двамата прекарали медения си месец на брега на едно красиво езеро. Бяха се върнали в Англия едва в края на декември, за да се насладят на великолепното Коледно тържество, организирано от чичото на господин Палисър, херцога на Омниум, в замъка Гадъръм, построен от херцога за близо четвърт милион лири. Замъкът рядко бе отворен за посетители, но господин Палисър се бе оженил по вкуса на своя чичо, а херцогът бе човек, който възнаграждава онези, които му угаждат. В балната зала се събра огромна тълпа от сватбени гости и забавленията продължиха толкова дълго, че господин Палисър закъсня за началото на своята сесия в Уестминстър, а той бе от онези законодатели, които служат съвестно на родината си.
Коледният сезон дойде и отмина, а Алис така и не получи отговор от своята братовчедка лейди Гленкора. Но това изобщо не я притесни. Едно случайно обстоятелство и една лична драма, която не бе споделила с никого, й бяха дали шанс да опознае това красиво дете на лукса, но тя чувстваше, че двете не биха могли да станат близки приятелки. Когато мислеше за младата булка сега, Алис се сещаше единствено за тази необуздана авантюра. Това, че през първата седмица на познанството им бе слушала страстните й вричания в любов за един, а през втората бе научила, че се бе венчала за друг, бе наистина странно! Алис се замисли, че собственият й живот се беше развил по много подобен начин, с единствената разлика, че между двата епизода бе имало много по-дълъг период от време.
Но не, това изобщо не бе така. Гленкора се омъжила за господин Палисър, без да се колебае, докато Алис се бе колебала толкова дълго, че накрая решила да не се омъжва за господин Грей. Често разсъждаваше по този въпрос, докато се намираше в Челтнъм, и се чудеше дали лейди Гленкора е щастлива с новия си съпруг.
Една сутрин, три дни след посещението на господин Грей, Алис получи две писма, като не успя да разпознае нито един от двата почерка. Лейди Маклауд й бе казала (с известни колебания, защото се страхуваше от нея), че благородните й роднини бяха научили за начина, по който се бе отнесла с господин Грей и бяха изразили своята тъга, възмущение и дори гняв. Лейди Маклауд не се осмелила да продължи, въпреки че можеше да го направи, без да преувеличава. Лейди Мидлотиан бе заявила, че това е позор за цялото семейство, а лелята на лейди Гленкора, маркизата на Единбург, бе настояла да й бъде казано какво точно иска Алис.
Когато писмата пристигнаха, лейди Маклауд не си беше вкъщи и съм склонен да вярвам, че авторът на едно от тях се бе съгласувал с нея, преди да го изпрати. Но ако това е така, тя не се бе осмелила да присъства на реакцията, предизвикана от атаката. Става дума за писмото на лейди Мидлотиан. Лейди Маклауд несъмнено не знаеше нищо за второто писмо, въпреки че то също бе резултат от разгорещените дискусии относно греховете на Алис. То бе изпратено от лейди Гленкора. Алис отвори двете писма много бавно. Първо разпечата писмото на лейди Мидлотиан и по бузите й изби червенина от гняв, когато видя подписа. Погледът й се плъзна по текста и тя прочете няколко думи, след което насочи вниманието си към другото писмо, по-краткото. Когато видя, че бе подписано „Гленкора Палисър“, тя реши да прочете първо него. Прочете го два пъти, преди да се заеме с неприятната задача да изслуша лекцията на лейди Мидлотиан. Читателят ще има възможността да се запознае и с двете писма, но графинята ще има предимство.
„Замък «Рейки», N. В.
Скъпа моя госпожице Вавасор,
Не съм имала удоволствието да се запозная лично с вас, но често съм слушала за вас от скъпата ни обща приятелка и роднина лейди Маклауд, при която в момента сте отседнала, доколкото разбирам. Вашата баба по майчина линия, лейди Флора Маклауд, и моята майка, графинята на Лейт, бяха доведени сестри и въпреки че оттогава обстоятелствата ни пречат да се опознаем толкова добре, колкото е редно, никога не съм забравяла за тази връзка помежду ни и винаги съм ви смятала за човек, чието добруване живо ме интересува.“
„От тогава?“ Какво има предвид с това „от тогава“, при положение че никога не сме се срещали? — зачуди се Алис. — И защо казва, че не сме се опознали толкова добре, колкото е редно?
„С огромно задоволство научих за предстоящата ви женитба за достойния джентълмен господин Джон Грей от Недъркоутс, Кеймбриджшир. Когато за пръв път чух за него, аз реших да го проуча и за щастие, открих, че заслужавате похвала за този прекрасен избор. (Ако читателят е останал с такова впечатление за характера на Алис, каквото исках да създам у него, значи е осъзнал колко обидна беше тази похвала за нея). Бях уведомена, че господин Грей е джентълмен във всяко едно отношение. Разбрах, че има безупречни привички и всяка млада жена би била щастлива да се обвърже с човек като него. Освен това разполага с достатъчно средства и никой не би могъл да има възражения относно този брак. Всичко това много ме зарадва. Зарадва и маркизата на Единбург, с която имате почти толкова силна родствена връзка, каквато имате с мен и която, уверявам ви, също се интересува от вашето благополучие. В момента съм отседнала при нея и мога да потвърдя, че е напълно съгласна с мен.