Сигурно се досещате колко бяхме смаяни да научим от лейди Маклауд, че сте казали на господин Грей, че сте размислили! Скъпа моя госпожице Вавасор, нима това е вярно? Има неща, за които една млада дама няма право да «размисля», след като вече е дала своето съгласие. И приемането на предложение за брак несъмнено е едно от тези неща. Господин Грей не може да ви принуди да станете негова съпруга по законен път, но има пълното право да предяви претенциите си към вас пред Бог и хората. Нима не осъзнавате, че той най-вероятно е обзавел дома си в съответствие с вашите изисквания? (Предполагам, че лейди Маклауд бе дочула нещо за градината в Недъркоутс и бе споменала това пред графинята). Нима не осъзнавате, че вече се е похвалил на всичките си приятели? Имате ли причина за това свое решение? Казаха ми, че нямате! Нищо не бива да бъде правено без причина, особено когато става дума за решение с такива последствия за вашето бъдеще и репутация. Надявам се, че ще се замислите над това, преди да унищожите щастието си, както и щастието на един много достоен мъж.
Преди няколко години чух, че сте била обвързана с мъж, който не е притежавал нито едно от качествата, правещи чест на господин Грей. Много ще се огорча, а същото би могло да бъде казано и за маркизата, която споделя моето мнение, ако науча, че решението ви да развалите годежа си с господин Грей е било взето с надеждата да подновите този напълно неподходящ съюз. Нищо не би могло да ме разочарова повече, скъпа госпожице Вавасор, а бих могла да използвам и някоя по-силна дума.
Посъветваха ме да ви пиша като представител на семейството на клетата ви майка, защото това би ви помогнало да вземете правилното решение, особено, при положение че в момента имам възможността да изразя както своето мнение, така и становището на маркизата на Единбург. Умолявам ви, скъпа моя госпожице Вавасор, да си припомните какво дължите на Бог и на хората, да спазите обещанието си и да сключите този напълно порядъчен брак, който ще задоволи всичките ви приятели и роднини.
Лейди Маклауд бе допуснала грешка, мислейки си, че това писмо ще накара Алис да размисли. Тя трябваше да познава племенницата си по-добре. Но собственото й благоговение към знатните й роднини бе толкова голямо, че старицата просто не можеше да приеме, че то напълно отсъстваше при Алис. Не можеше дори да допусне, че мнението на човек като графинята на Мидлотиан, която бе изтъкнала родствената връзка помежду им, бе проявила загриженост и бе демонстрирала привързаност, няма да има абсолютно никаква тежест за Алис. Но ми се струва, че лейди Маклауд постъпи правилно, като реши да не присъства на отварянето на писмото. Алис го прочете бавно, след което го върна обратно в плика и мълчаливо се облегна назад в стола си, взирайки се в чайника на масата. Все пак тя имаше да чете още едно писмо, което за кратко щеше да заангажира мислите й и може би щеше да разсее острата неприязън, която в момента изпитваше към графинята.
В писмото на лейди Гленкора се казваше следното:
„Мачинг Праяри“, Четвъртък.
Скъпа братовчедке,
Току-що се върнах от Шотландия и ми казаха за вашите неприятности. Едно време и аз имах такива, а вие бяхте толкова добра с мен! Защо не ни дойдете на гости за няколко седмици? Ще бъдем тук до Коледа, а после заминаваме. Казах на моя съпруг, че сме близки приятелки и братовчедки и съм сигурна, че ще ви приветства радушно. Той е много тих и зает със своите политически въпроси, но съм убедена, че ще го харесате. Елате, моля ви! Тук ще има много хора, така че няма да ви е скучно. Изберете най-удобната за вас дата и ще изпратим карета, която да ви вземе от гара Мачинг. Струва ми се, че дори бих могла да дойда лично, за да ви посрещна.