С обич,
Г. Палисър.
П. П. Знам какво ще си помислите. Ще си кажете „Защо тя не дойде в Лондон? Знае пътя до улица «Кралица Ан», нали така?“ Скъпа Алис, не казвайте това. Повярвайте ми, в Лондон имах предостатъчно за правене и мислене. Среших, но вие ми простихте. Господин Палисър ви поздравява като моя братовчедка и ви моли да дойдете!
Това писмо несъмнено бе много по-мило от предишното, но Алис веднага реши, че няма да приеме поканата. Дори намекът за нейните „неприятности“ я подразни. Освен това, фактът, че бе отхвърлила господин Грей, не можеше да бъде причина да посети Мачинг Праяри. Не беше ли напълно възможно да срещне лейди Мидлотиан там и да бъде подложена на серия от безмилостни лични атаки? Щеше да пише на лейди Гленкора, разбира се, но нямаше да благоволи да изпрати отговор на графинята.
Лейди Маклауд слезе при нея малко след единайсет часа. В продължение на половин час Алис мълчеше, а леля й от време на време я поглеждаше въпросително и очите й се насочваха към писмото, което лежеше в кошницата на бюрото й. Но лейди Маклауд не спомена нито господин Грей, нито графинята. Накрая Алис рече:
— Лельо, тази сутрин получих писмо от твоята приятелка лейди Мидлотиан.
— Лейди Мидлотиан е моя братовчедка, Алис. Както и твоя.
— Добре, от твоята братовчедка. Но за мен е по-важно това, че ти е приятелка, лельо. Със сигурност не е моя приятелка, а това, че имаме роднинска връзка, не й дава право да се меси в делата ми.
— Алис, от нейното обществено положение…
— Общественото й положение не означава нищо за мен, лельо. И не ме касае. Това е писмото й. Можеш да го прочетеш, ако искаш. След това можеш да го изгориш. Едва ли е нужно да казвам, че няма да й отговоря.
— И какво да й кажа, Алис?
— Нищо от мое име, лельо. От твое име можеш да й кажеш каквото си поискаш, разбира се.
В продължение на няколко минути двете мълчаха.
— Получих и още едно писмо, от лейди Гленкора, която се омъжи за господин Палисър и с която миналата пролет се сближихме в Лондон.
— И нейното писмо ли те обиди?
— Не, в него нямаше нищо оскърбително. Покани ме да й отида на гости в Мачинг Праяри, в дома на нейния съпруг. Но няма да приема.
Все пак накрая Алис се съгласи да отиде и още тук ще обясня какво я накара да промени решението си. Тя писа на лейди Гленкора, за да откаже поканата и съвсем откровено да й обясни причината, а именно възможността да се срещне с лейди Мидлотиан, която се бе намесила в делата й по един напълно безпардонен начин и с която не искаше да се запознава. Лейди Гленкора й отговори веднага, пишейки, че дори не би си помислила да извърши такова долно предателство срещу нея и че нито лейди Мидлотиан, нито някой друг от нейния кръг ще бъде там. Алис веднага осъзна, че тя говореше за леля си, маркизата. Лейди Гленкора увери братовчедка си, че в Мачинг няма да бъде поканен никой, който да я разпитва и измъчва, може би, с изключение на самата лейди Гленкора. След това предложи дата в началото на ноември и обеща да посрещне Алис на гарата в Мачинг. Два дни след като получи писмото й, Алис реши да приеме поканата.
Деветнадесета глава
Подарък от Ойлимид
Пишейки на братовчедка си Алис, Кейт Вавасор се затрудни с това да оправдае оставането си в Норфък при госпожа Гринаул. Беше се присмяла на леля си, преди да замине за Ярмът и се бе присмяла на самата себе си за това, че се бе съгласила да го направи. И във всичките си писма оттогава бе описвала госпожа Гринаул като празноглава, суетна и материалистична жена, проливаща крокодилски сълзи за покойния си съпруг, чиято смърт я бе освободила от досадата на присъствието му, и непрестанно хвърляща мрежи в опит да си улови нов любовник. Въпреки това се бе съгласила да остане при нея и да прекара цял месец в квартирата й в Норич.
Но когато се бе опитала да разчете характера на леля си, Кейт пропуснала нещо много важно. Госпожа Гринаул беше умна и по свой собствен начин много убедителна и щедра. Умееше да се харесва на хората, които я заобикаляха. Когато бе предложила на Кейт да остане още един месец при нея, тя го бе направила така, сякаш молеше племенницата си за услуга. Бе й казала, че е останала напълно сама на този свят.
— Имам пари — бе рекла тя с нетипична прямота. — Имам пари, но нямам нищо друго на този свят. Нямам дом. Защо да не остана тук в Норфък, където имам познати? Ако искаш да отидеш някъде другаде с мен, веднага ще се съглася да дойда. Просто кажи къде.