— Но той говори с мен, Кейт — рече госпожа Гринаул.
— Не се съмнявам — отвърна момичето.
— Говори ми за теб, скъпа моя.
— Ненапразно идва с тези големи цветя, забодени в илика — вметна Жанет. — Джентълмените, които се издокарват така, винаги имат нещо наум.
— Разбира се, че има — съгласи се госпожа Гринаул.
— Ако нямаш нищо против, лельо, ще пиша на дядо и ще му кажа, че още днес си заминавам — заяви Кейт.
— Какво?! Само заради господин Чийзакър? — възкликна госпожа Гринаул. — Не постъпвай толкова глупаво, скъпа моя.
В този случай госпожа Гринаул се нагърби със задачата да говори с щедрия джентълмен и да го помоли да спре да им носи подаръци от своята ферма. Знаеше се, че той ще се отбие в четири часа, след като свърши работата си в града, и ще доведе със себе си малко момче, което да отнесе кошницата. В този час Кейт, разбира се, отсъстваше и вдовицата прие господин Чийзакър сама. Кошницата все още бе в дневната, но богатото й съдържание бе извадено на масата: пуйчето в една чиния, дузината яйца в един супник и сметаната в една малка консервна кутия, която през последните две седмици редовно бе изминавала разстоянието от Ойлимид до Клоуз и обратно и за която господин Чийзакър не пропускаше да попита Жанет. Зад сметаната имаше две или три глави броколи и стрък целина, дебел колкото мъжка китка. Като цяло тези подаръци бяха от голяма помощ за дама, живееща съвсем скромно на квартира в Норич.
Когато видя всички тези неща, наредени на масата, господин Чийзакър осъзна, че ще срещне съпротива. Но тази съпротива щеше да му даде възможност да каже неща, които отдавна искаше да сподели с вдовицата и затова не се разстрои.
— Отбих се, за да видя как сте — рече той.
— Определено няма да умрем от глад — отвърна госпожа Гринаул и посочи към деликатесите от Ойлимид.
— Просто няколко дреболии, които моята прислужница настоя да ви донеса — отвърна Чийзакър. — Тя ги сложи в кошницата.
— Вашата прислужница е прекалено щедра — каза госпожа Гринаул. — Двете с Кейт сме ужасени от нея.
Господин Чийзакър не желаеше името на госпожица Вавасор да бъде включвано в този разговор.
— Скъпа госпожо Гринаул — започна той, — нямате причина да се тревожите, уверявам ви. Това са дреболии. Подобни неща не означават нищо за мен.
— Но означават много за мен и за Кейт. Наистина много, повярвайте ми. Тази сутрин проведохме дълга дискусия относно това дали да ви ги върнем обратно.
— Да ми ги върнете, госпожо Гринаул!
— О, да. Какво могат да направят две жени при тези обстоятелства? Когато един джентълмен си позволява прекалено много, трябва да му бъде даден отпор.
— Нима си позволявам прекалено много, госпожо Гринаул? Какво са едно пуйче и стрък целина за мъж, който е готов да даде всичко, което има на този свят?
— Имате много повече неща на този свят, с които искате да се разделите, господин Чийзакър. Но сега няма да говорим за това.
— Ако не сега, кога?
— Ако имате нещо за казване, по-добре го кажете на самата Кейт.
— Госпожо Гринаул, не ме разбирате. Изобщо не ме разбирате.
Той пристъпи към вдовицата и точно в този миг тя чу, или й се стори, че чува, стъпките на Жанет в коридора. Приближи се до вратата на дневната и я повика. Прислужницата не я чу, но госпожа Гринаул дръпна звънеца и след малко Жанет дойде.
— Можеш да занесеш тези неща долу — нареди тя. — Господин Чийзакър обеща, че няма да праща повече.
— Не съм обещавал подобно нещо — възрази господин Чийзакър.
— Сигурна съм, че ще влезете в положението ми. Както и в положението на Кейт. Жанет, кажи на госпожица Вавасор, че съм готова за разходката ни.
Тогава господин Чийзакър осъзна, че и днес нямаше да може да сподели онова, което тежеше на сърцето му и тъй като влакът заминаваше след малко, той си тръгна, следван от малкото момче, носещо кошницата, покривката и консервната кутия.
Двадесета глава
Кой ще бъде?
Следващият ден беше неделя и в квартирата бе добре известно, че господин Чийзакър нямаше да ги посети днес. Госпожа Гринаул го бе предупредила, че не обича неделните гости, опасявайки се, че иначе той би използвал свободния ден, за да прекарва прекалено много време с тях. Сутринта лелята и нейната племенница отидоха в катедралата, а в три часа седнаха да обядват. Но този път не обядваха сами. Чарли Феърстерс се бе върнала от Ярмът заедно със семейството си и бе поканена да се присъедини към тях. И за да не й бъде скучно, съобразителната вдовица покани и капитан Белфийлд. Получи се много приятен обяд. Капитанът разряза пуйчето, като не пропусна да благодари на господин Чийзакър, а когато отхапа от стръка целина, той не пропусна да се пошегува с богатството на фермата Ойлимид.