— Разбира се, че знае.
— А господин…
Лейди Маклауд се поколеба, преди да продължи, и завърши въпроса си с кратък изблик на самонадеяна смелост:
— А господин Грей знае ли, че ще идва?
Алис мълчеше в продължение на цяла минута, преди да отговори, а през това време лейди Маклауд се взираше мрачно и съсредоточено в лицето на своята племенница. Ако си мислеше, че това мълчание по някакъв начин бе продиктувано от факта, че Алис се срамуваше да отговори, значи много грешеше. Не съм сигурен, че тя наистина разбираше момичето, което си въобразяваше, че познава толкова добре, и нищо чудно да бе направила тази грешка.
— Мога съвсем простичко да отговоря, че знае — отвърна най-накрая Алис. — Вчера му писах, за да го уведомя за тази уговорка. Въпреки това ми се струва, че не бива да отговарям по този начин на въпроса, който ми зададе. Искаш да знаеш дали господин Грей би одобрил тази уговорка. Тъй като му писах едва вчера, още не съм получила неговия отговор, следователно не мога да ти отговоря. Но мога да ти кажа това: неодобрението му ще ме натъжи, но няма да ме накара да променя плановете си.
— Няма ли? Тогава трябва да ти кажа, че грешиш. Би трябвало да ги промени. Какво? Нима неодобрението на човека, за когото смяташ да се омъжиш, не може да промени плановете ти?
— Не и по този въпрос. Хайде, лельо, ако ще обсъждаме това, да го направим справедливо. При нормални обстоятелства, ако господин Грей ме бе помолил да се откажа от пътуването си по някаква причина, несъмнено щях да го направя, както бих се отказала от всяко друго маловажно начинание по молба на скъп приятел: приятел, с когото съм толкова тясно обвързана. Но ако ме бе помолил да не пътувам с братовчед си Джордж, щях да му откажа категорично и без всякакви дискусии по въпроса именно заради характера и близостта на нашата връзка.
Предполагам, че разбираш какво имам предвид, лельо?
— Струва ми се, че да. Имаш предвид, че ще откажеш да му се подчиниш точно по въпроса, по който той има право да изисква подчинението ти.
— Той няма право да изисква подчинението ми по никой въпрос — отсече Алис и леля Маклауд подскочи стреснато от силата на думите й и от тона, с който бяха изречени. Бе чувала този тон преди и може би дори бе свикнала с него. Въпреки това подскачането й бе напълно неволно.
— В момента той няма право да изисква подчинението ми по никой въпрос и особено по този — продължи Алис. — Може да ме съветва, но съм убедена, че никога не би изискал подчинението ми.
— И ако те посъветва, ти ще пренебрегнеш съвета му.
— Ако ми каже, че ще бъде по-добре да не пътувам с братовчед си Джордж, със сигурност няма да се вслушам в съвета му. Освен това ще се постарая да му демонстрирам колко съм обидена от този негов съвет, който би свидетелствал за дребнавост и подозрителност, на които не вярвам, че е способен.
Докато говореше, Алис стана от мястото си и прекоси стаята. Когато свърши, тя стоеше пред един от прозорците, обърната с гръб към леля си. В продължение на около минута двете мълчаха, а през това време лейди Маклауд трескаво разсъждаваше върху това как най-правилно да изрази ужасните думи, които, като най-близък роднина от женски пол на Алис, чувстваше, че бе задължена да изрече. Най-накрая тя успя да събере мислите и куража си и започна:
— Скъпа моя Алис, едва ли има нужда да ти казвам, че ако майка ти беше жива или ако в живота ти имаше някой, който да я замества, нямаше да се меся в делата ти.
— Ако смяташ, че греша, имаш пълното право да ми го кажеш, лельо.
— Наистина смятам, че грешиш и ако продължаваш в този дух, боя се, че ще ме принудиш да си помисля, че си покварена. Разбира се, че господин Грей не иска да пътуваш с Джордж Вавасор.
— И защо не, лельо? — попита Алис и се обърна, за да погледне леля си в очите. Гласът й бе твърд и непоколебим и погледът й не трепна, сякаш искаше да докаже, че не се страхува от онова, което старицата можеше да й каже.
— Защо не, Алис?! Едва ли искаш да ти кажа защо не.
— Искам да ми кажеш защо не. Как мога да се защитя, преди да съм чула обвинението, отправено към мен?
— В момента си сгодена за господин Грей, със съгласието и одобрението на всичките си приятели. А преди две години ти беше… беше…
— Бях какво, лельо? Ако намекваш, че преди две години съм била сгодена за братовчед си Джордж, значи грешиш. Преди три години му казах, че при определени условия бих се сгодила за него. Но условията ми не го задоволиха, а неговите не задоволиха мен, така че не бе сключен годеж. Господин Грей знае цялата история. Разказах му всичко, случило се между нас, доколкото това бе възможно.