Алис не знаеше какво друго си бяха говорили за нея лейди Мидлотиан и леля й. Тя упорито отказваше да отговори на писмото на графинята и накрая заплаши лейди Маклауд, че ако продължава с опитите си да я накара да го направи, наистина ще напише отговор, в който ще нарече графинята нахална.
— Все повече остарявам, Алис — оплака й се старицата и въздъхна. — Предполагам, че не бива повече да се меся. Всичко, което правя, е за твое добро.
Алис стана и целуна леля си, а после се опита да й обясни, че няма нищо против нейното вмешателство и че е благодарна за всичко, което тя казва и прави за нея, но не може да допусне в живота й да се бъркат хора, които не познава и които смятат, че имат това право само заради общественото си положение.
— И защото са твои братовчеди — добави лейди Маклауд с тъжен, извинителен тон.
Алис напусна Челтнъм в средата на ноември. Щеше да прекара една нощ в Лондон, а на сутринта да се отправи към Йоркшър с прислужницата си. Баща й се бе съгласил да я посрещне на гара „Грейт Уестърн“ и на следващата сутрин да я изпрати до гара „Грейт Нортърн“. В писмото си не бе казал, че ще вечерят заедно и когато я видя, той промърмори нещо за предишен ангажимент. Но по пътя за вкъщи й обеща, че ще закуси с нея на следващата сутрин.
— Много се радвам, че ще отидеш, Алис — рече той, докато бяха във файтона.
— Защо, татко?
— Защо? Защото мисля, че е правилното решение. Признавам, че не съм ти говорил много за тези хора. Не поддържам връзка с тях и знам, че мразят името Вавасор, въпреки че то е много по-старо от техните, както и самия род, разбира се.
— Точно затова не разбирам защо мислиш, че постъпвам правилно. Нямаше да се изненадам, ако ми бе казал, че правя грешка. Нямаше да се изненадам и нямаше да отида, разбира се.
— Обезателно трябва да отидеш. Богатството и общественото положение са големи предимства, каквото и да говорят хората. Защо иначе всеки иска да ги има?
— Но няма да ги получа, ако посетя Мачинг Праяри.
— Ще получиш част от тяхната стойност. Взети заедно, английските благородници могат да бъдат приятна компания. Самият аз никога не съм се опитвал да вляза в тези среди, въпреки че може да се каже, че се ожених за такъв човек. Истината е, че това по-скоро ми попречи, отколкото ми помогна. Но знай, че мъжете и жените трябва да растат нагоре, като растения. Всеки се стреми да си намери най-слънчевото място, където да пусне корени и ако имам избор между това да се запозная с пекар или с пер, ще избера пера, освен ако пекарят не ми предложи нещо допълнително. И не смятам, че това ме прави подлизурко, защото никога не се подмазвам. Просто се опитвам да израсна нагоре към светлината, точно като дърветата.
Алис изслуша мъдрите съвети на баща си с усмивка, но не направи опит да му отговори. Той рядко си правеше труда да й чете лекции и да я съветва.
— Е, татко, надявам се, че ще израсна към светлината — каза тя и слезе от файтона.
Той не влезе с нея в къщата, а нареди на кочияша да кара към клуба му.
Алис намери бележка от братовчед си Джордж на масата:
„Разбрах, че утре ще ходиш на гости на семейство Палисър в Мачинг Праяри. Искам да говоря с теб, преди да заминеш. Ще ми позволиш ли да го направя тази вечер, да кажем в девет часа?
Алис веднага реши, че не може да му откаже, въпреки че не желаеше да го вижда. Искаше й се да не бе минавала през Лондон на път за Йоркшър, въпреки необходимостта да замени част от дрехите си. Тя се замисли. Откъде Джордж бе разбрал за планираното й посещение и как бе научил, че ще прекара тази вечер в Лондон? И защо я следеше толкова внимателно и винаги знаеше къде може да я намери? Тя нямаше избор и трябваше да се съгласи да говори с него, така че уреди всички подробности около заминаването си преди девет часа, след което седна да го чака в дневната.
— Толкова се радвам, че ще ходиш в Мачинг Праяри — бяха първите му думи към нея. Може би ако Алис го бе попитала защо се радва, и той щеше да я посъветва да израсне към светлината. Но тя не го направи.
— Откъде разбра, че ще ходя?
— Един приятел ми каза. Всъщност беше Бурго Фицджералд.
— Господин Фицджералд? — възкликна изумено Алис. — Той откъде е разбрал?
— Нямам представа, Алис. Но едва ли от лейди Гленкора.
— Това би било невъзможно.
— Напълно съм съгласен. Струва ми се, че тя поддържа близки отношения със сестрата на Бурго и може би е научил от нея.