— И той ти е казал, че заминавам утре? Откъде има толкова точна информация?
— Попитах Кейт и тя ми каза кога ще пътуваш. Да, знам. Кейт не е трябвало да ми казва. Сигурно си я предупредила да не разкрива плановете ти на нищожества като мен. Но не бива да се сърдиш на Кейт. Нямаше да ми каже, ако с въпросите си не й бях показал, че вече знам за пътуването ти до Йоркшър. Признавам, че не разбирам защо е нужно да ме държиш в пълно неведение.
Алис почувства, че се изчервява. Бе предупредила Кейт, защото тя продължаваше да нарушава обещанието си, говорейки за Джордж в писмата си. Алис дори сега не повярва, че Кейт я бе предала. Вместо това си помисли, че самата тя бе постъпила неразумно.
— Наистина не разбирам — продължи Джордж, говорейки, без да гледа към нея. — Доскоро бяхме толкова добри приятели! Помниш ли терасата в Базел? А сега ми се струва, че сме се отчуждили. Дори по-лошо. Струва ми се, че съм под някаква възбрана. Нима съм сторил нещо, което те е обидило, Алис? Ако е така, просто ми кажи. Не си от хората, които крият чувствата си.
— Не си направил нищо — отвърна тя.
— Тогава защо ми е забранено да знам какви са плановете ти? И защо онзи ден ми бе казано, че нямам право да те поздравя за това, че вече си свободна жена? Смея да твърдя, че ако бе взела това решение в Швейцария, щеше да ми позволиш да го обсъдя с теб, като твой приятел и почти брат.
— Не мисля така, Джордж.
— Сигурен съм, че щеше да ми позволиш. И защо Кейт е била предупредена да не ми казва за това пътуване до Мачинг Праяри? Знам, че е била предупредена, въпреки че отрича.
Алис мълчеше, тъй като не знаеше как да отговори на обвиненията, отправени срещу нея. Може би се надяваше, че нейният обвинител ще й позволи да остави въпроса без отговор. Но Вавасор не бе толкова милостив.
— Ако имаш някаква причина, Алис, струва ми се, че имам право да я науча.
В продължение на няколко секунди тя обмисляше отговора си. Той също мълчеше, взирайки се в лицето й. Тя го погледна и не видя нищо друго, освен белега му. Очите му блестяха ярко, почти свирепо. Знаеше, че бе напълно сериозен и реши да бъде също толкова сериозна.
— Мисля, че имаш това право — каза Алис най-накрая.
— Тогава ми позволи да го упражня.
— Мисля, че имаш това право, но също така смятам, че би било недостойно, ако го упражниш.
— Не те разбирам. За Бога, Алис, не ме дръж в неведение! Ако съм те обидил по някакъв начин, позволи ми да премахна обидата с извинение.
— Не си ме обидил.
— Ако има нещо, което пречи на нашето приятелство и те кара да се държиш по един начин с мен в Швейцария и по друг в Лондон, просто ми кажи какво е това нещо и може би ще те разбера. Но не мога да понеса съмненията, особено след признанието ти, че имам право да науча причината за проблема.
— Тогава ще бъда откровена с теб, Джордж, колкото и болезнено да е това за мен.
Тя отново млъкна и го погледна, надявайки се в последния момент да я избави от това задължение, но лицето му продължаваше да бъде само белег и очи, а в изражението му нямаше и капка милост.
— Твоята сестра, Джордж, е решила, че раздялата ми с господин Грей може да доведе до подновяване на нашата връзка. Знаеш колко много иска да се оженим и разбираш защо сметнах за необходимо да я помоля да мълчи по този въпрос. Това е всичко.
— Значи ме наказваш за нейните грехове — отвърна той, но белегът на лицето му се бе затворил и изражението му отново бе станало дружелюбно.
— Не съм казвала нищо за грехове, Джордж, но реших, че трябва да бъда внимателна.
— Ти си откровена жена, Алис — рече той след кратко мълчание. — Може би най-откровената, която някога съм познавал. Ще накарам Кейт да уважи молбата ти. Сега вече можем да бъдем приятели, нали?
И той протегна ръка през масата.
— Да — отвърна Алис, — щом го искаш.
Гласът й беше несигурен и колеблив, сякаш току-що е осъзнала, че той не й бе обещал нищо.
— Разбира се, че го искам — заяви Джордж и тя му подаде ръката си. — Сега мога ли да говоря за новопридобитата ти свобода?
— Не — отвърна Алис. — Една жена не може да постъпи така, както постъпих аз, без да изстрада своето решение. Всеки ден мисля за него, но не ме карай да го обсъждам.
— Но мога да говоря за пътуването ти до Мачинг, нали?
В гласа му се бе появила ведрост, която накара Алис да му отговори с усмивка: