Не беше изненадан да види Катрин, която крачеше ядно по равномерно окосената трева с русата си коса, стелеща се по гърба й във водопад от къдрици, и с малките си длани, стиснати в юмруци от двете й страни. Тъй като беше с гръб към него, можеше само да си представи проклятията, с които изпълваше въздуха, и една усмивка се появи неочаквано на устните му.
Дори преди брака им Катрин беше имала буен нрав, който се разпалваше мигновено и утихваше бързо. Любимият й метод за разсейване на лошото настроение бяха енергичните разходки. Имаше време, в което се бяха разхождали заедно, хванати за ръце, шегувайки се и смеейки се, докато си шепнеха всички неща, които си казваха ново влюбените двойки.
„А сега“, помисли си Маркъс, като изви устни горчиво от иронията, в която бяха попаднали, „тя върви сама, проклинайки името ми, а аз стоя в кабинета си и проклинам нейното. Какъв общителен брак имаме само.“
Умислен той седна отново зад бюрото си и прелисти следващата счетоводна книга.
Както беше предположил и съпругът й, Катрин проклинаше името му, докато крачеше гневно из моравата пред имението.
— Какъв арогантен, твърдоглав, слабоумен простак! — Тя прекоси каменната пътека и зави надясно. Заобиколи конюшните и се отправи към една горска пътека, по която беше вървяла безброй пъти.
Под заслона на широките зелени листа, мъждукащите слънчеви лъчи и чуруликането на птичките, най-накрая успя да свали гарда си и да си поеме една дълбока, успокояваща глътка въздух. Вдигайки ръцете си над главата, тя се завъртя бавно в кръг и протегна схванатите си мускули, които се бяха стегнали на гърба и врата й, задето се беше държала толкова сковано в присъствието на Маркъс. Мъжът изваждаше на показ всичко най-лошо в нея. Ако трябваше да бъде напълно честна със себе си, последното нещо, което желаеше Катрин, бе да се разведе със съпруга си. Щеше да бъде едно дълго начинание, осеяно с клюки и спекулации. Репутацията му щеше да бъде опетнена, а нейната съсипана завинаги. Но просто не можеше да издържа повече. Месеците, в които бяха разделени, острите думи, които си разменяха всеки път, когато бяха принудени да са заедно, начинът, по който настояваше да я командва, сякаш беше някоя от бедните му прислужници, вместо съпруга. Колко различно беше, когато се бяха срещнали за пръв път.
Маркъс беше чаровен, внимателен и любящ — всичко, което бе мечтала да намери в един съпруг. След като бяха представени един на друг за първи път, тя бе въвлечена в един главозамайващ романс от танци, дълги разходки в Хайд парк и скришни, страстни целувки. Когато й беше предложил брак четири месеца по-късно, тя бе приела моментално. Семействата им бяха одобрили съюза им, както и цялото висше общество.
Беше, спомни си Катрин, като се облегна на едно огромно дъбово дърво и притисна ръце до гърдите си, съвършената приказка. Докато всичко не се промени.
Не можеше да каже кога точно се бяха отдалечили един от друг. Може би бе станало, когато Маркъс беше заминал за шест месеца отвъд Атлантика до Бостън, въпреки молбите й да остане. Беше я оставил сама в Кенингстън и тя бе останала там доколкото можеше да издържи, но тогава все още беше млада девойка на осемнадесет години, и тъй като нямаше с какво да запълва времето си, се беше завърнала в Лондон след по-малко от месец, за да се наслаждава на края на Сезона без присъствието на мъжа си. Знаеше, че се носеха слухове и поемаше вината за тях, тъй като не бе направила нищо, за да ги опровергае.
Сега вярваше, че една малка част от нея се бе надявала да накара Маркъс да се върне в къщи с похотливото си държание, но дори да беше получил някое от писмата й, в които беше намеквала за подвизите си, по нищо не се разбра.
Когато най-накрая се завърна, беше сдържан и равнодушен — нищо общо с мъжа, който я беше любил страстно в нощта преди да замине и който й беше обещал, че ще мисли за нея във всеки момент до завръщането си.
Това беше, помисли си Катрин с въздишка, преди дългите три години и половина. Оттогава се бяха виждали само веднъж-два пъти в годината и то само между другото. Заради дългата им раздяла тя си бе помислила, че Маркъс ще бъде възхитен от идеята за развод, и, честно казано, не разбираше защо не беше така. Знаеше дори, че си има любовница — една червенокоса вдовица, която отсядаше при него в Лондон, и която посещаваше често. Той си мислеше, че и тя си има любовник, но в действителност не беше така. Със сигурност го беше обмисляла, тъй като не беше необичайно сред висшето общество омъжените жени да делят легло с други, освен с мъжете си. Всъщност, даже често бе поощрявано. Но когато беше дошло време да пробва, Катрин просто не можеше да го направи. Можеше и да е била флиртаджийка, но никога не бе била — нито някога щеше да бъде — прелюбодейка.