„Искаш ли да спра?“, бе прошепнал, а лицето му бе напрегнато от усилието да се владее. Сладките, невинни целувки и нежния й допир го бяха възбудили до полуда и едва се бе сдържал да не я обладае като някой разгонен звяр.
Неспособна да изрази чувствата, които се бяха събрали в нея, го беше погледнала умолително и с тих смях той беше навлязъл по-навътре в нея, преди да излезе напълно, карайки я да се задъхва, а очите й да се разширят.
„Това ли е?“, беше попитала тихо с изпълнен от разочарование глас.
„Не“, беше отвърнал Маркъс дрезгаво с приведена глава между гърдите й. „Това далеч не е всичко. Качи се върху мен, скъпа.“
„Върху теб?“
„Да, ето така“, беше казал, завъртайки ги ловко и задържайки я върху бедрата си. Косата й се беше спуснала надолу като златен водопад, милвайки върховете на зърната й, докато тя стоеше отгоре му, несигурна какво точно трябва да прави. Улавяйки устните й в изпепеляваща целувка, която ги беше оставила и двамата без дъх, Маркъс внимателно я беше наместил върху възбудената си мъжественост.
„Може… да се прави така?“, го беше попитала несигурно.
Усмивката му бе повече от порочна.
„Можеш да го правиш по всеки начин, който си представиш, любима. Сега ме язди. Да, точно така. О, да“, беше изстенал, когато тя бе започнала да движи бедрата си бързо. „Да, точно така.“
Пет дена по-късно се бяха върнали в Кенсингтън и Маркъс беше продължил с напрегнатия си работен график. За разлика от много негови приятели, той разбираше, че индустриализацията се разраства и времената се менят. Не искаше просто да се размотава и да харчи всичко, което предците му му бяха завещали чрез титли или кръвни връзки — искаше да инвестира в нови изобретения и идеи. За това се налагаше да отиде до Америка.
Не беше планувал да отсъства от младата си жена толкова дълго. Когато беше получил писмата на Катрин, ги беше прегледал набързо и натикал в чекмеджето, твърде зает, за да ги чете подробно. Може би ако го беше направил, щеше да бъде подготвен за това, което го очакваше при завръщането му. И така, когато се завърна и разбра, че жена му не е в Кенсингтън, където я беше оставил, а в Лондон, отдавайки се на безброй разговори с неженени и няколко женени мъже, яростта и ревността му нямаха граници. Беше я оставил в града, без да каже и дума. И това беше сложило началото на отдалечаването им.
Жената, която му беше сложила рога пред всеки негов познат в Лондон, сега искаше развод. Изпивайки остатъка от скоча в чашата си на една голяма глътка, Маркъс се изправи леко нестабилно, за да я напълни отново.
Тъкмо когато щеше да сяда отново, входната врата се отвори с трясък и Катрин, мокра до мозъка на костите си, с коси и дрехи в пълен безпорядък, пристъпи вътре.
Трета глава
Уудсгейт беше същият, какъвто си го спомняше Катрин. Малък и непринуден, входната врата се отваряше право към всекидневната, която в момента беше огряна от пращящия огън в огромната каменна камина. Махагоновото бюро на Маркъс, прецизно копие на това в Кенсингтън, заемаше единия ъгъл, докато в останалата част от стаята имаше разпръснати кожени мебели. Няколко постелки от мечи кожи в различни тонове на кафяво и черно, трофеи, останали от споминалия се граф на Кенсингтън, чичото на Маркъс, покриваха пода.
Стъпвайки внимателно около най-голямата постелка — никога не бе гледала добре на мъртви неща в къщата — Катрин отметна косата си назад от очите, нави раздърпаните ръкави на роклята и развърза наметалото, оставяйки го да падне безцеремонно на пода. Хващайки ръцете си зад кръста в опит да прикрие треперенето на премръзналите си пръсти, тя си пое дълбоко въздух и най-накрая се обърна, за да погледне съпруга си.
— Проклетият кочияш ме остави на пет мили оттук — обясни сковано. — Наложи се да вървя пеша.
— Катрин? — Удивлението в гласа на Маркъс съвпадаше с изражението на лицето му. Той остави чашата си настрани и се изправи бавно, хващайки страните на стола с двете ръце. — Какво, по дяволите, правиш тук? — Тъмните му вежди се смръщиха. — Как дойде дотук?
Веднага стигна до извода, че мъжът вероятно беше изпаднал в шок. Не беше изненада. Маркъс обичаше да си пийва, особено сега. Чувстваше се виновна, че тяхното отчуждение го беше подтикнало да посегне към бутилката, но това беше още една причина, поради която да се разведат и да продължат с живота си.