— Мисля сега просто да те заведа у вас, хлапе — рече Едноокия. — Жена ти ще има цяр за твоите болки.
Сигурно имаше. Тя беше истинско чудо. Дори и Едноокия, който изглеждаше неспособен да изпитва уважение към когото и да било, се държеше с нея, разговаряше с нея и се отзоваваше за нея така, сякаш я смяташе за достопочтена дама.
Разбира се, тя е точно такава. Но ми е приятно и другите да го потвърждават.
— За пръв път каза нещо, което ми се иска да чуя. Води ме, братко. — Не знаех пътя.
Хвърлих поглед през рамо към Пушека и покрития Измамник. Какво беше това, по дяволите?
31
Семейството на жена ми не полага почти никакви усилия да подобри хорското мнение за Нюен Бао. Майка Гота в частност е върховна досадница. Старата бойна секира едва ме понася, и то само защото другата възможност е да загуби напълно дъщеря си. Тя се отнася много гадно към Стареца.
Но все пак Знахаря държеше на нас със Сахра достатъчно, че когато техните цъфнаха преди месец, изплували от великолепните си блата, да настоява да си разменим жилищата. Но ако майка Гота не внимава какви ги дрънка на улицата, те няма да се върнат в онзи рай.
Стареца никога не откликва на постоянното й мрънкане.
— Трийсет години търпя Гоблин и Едноокия — каза ми той. — Една свадлива баба с подагра и артрит нищо не е! Ти нали каза, че ще стои само няколко седмици?
Да, точно така казах. Чудя се какъв ли е вкусът на тия думи със соев сос. Или може би с много къри.
Сега, когато Господарката почти през цялото време е на юг и излива своя рог на изобилието, пълен с гняв, върху Сенчестите земи, Знахаря нямаше нужда от голямо жилище. Старият ни дом беше малко по-голям от монашеска килия. Има място колкото за него, за Господарката, когато му гостува, и за люлката, подарена й от един мъж на име Рам, който по-късно умря, докато се мъчеше да опази нея и бебето й от Нараян Сингх. Рам сам бе направил люлката. Умря най-вероятно защото, като почти всеки мъж, прекарал много време с Господарката, беше хлътнал по неподходящата жена.
Да, Знахаря ми даде жилището си, но то си имаше своите ограничения. Не можех да го превърна в новия дом на Нюен Бао. Сахра и Тай Дей живееха тук. Майка Гота и чичо Дой бяха добре дошли. Но никакви братовчеди, племенници и прочие хрантутници повече!
Онези, които обвиняват капитана, че използвал положението си, за да обзавежда своето гнезденце, трябва да разгледат по-внимателно това гнезденце. Освободителят, Господин Военния деспот на всички талианци, видите ли, с всичките им многобройни завоевания и колонии, живее така, както е живял и по времето, когато беше само лечител и Летописец на Отряда.
А и ме трогна с това, че ми осигури нормално работно пространство. Той отдава голямо значение на тези Анали.
Книгите ми не се получават достатъчно хубави. Не винаги описвам нещата по най-добрия начин. По негово време, когато Знахаря се е занимавал с това, е бил много добър. Не мога да не сравнявам моите писания с неговите. Когато се опитал да бъде капитан и Летописец едновременно, това не се отразило добре на неговата работа. А начинът на писане на Господарката ме поразява — прекалено прям, твърде лаконичен и понякога леко самодоволен. Никой от двамата не е бил през цялото време откровен и никой не е правил опити да съгласува с другия, с предшествениците си и дори със себе си, какъвто е бил по-рано. Ако прочетеш внимателно и двамата и забележиш някои неточности, никой от тях няма да си признае, че той е оплескал работата. Ако Знахаря каже, че от Талиос до Капана за сенки разстоянието е осемстотин мили, а Господарката ги посочи като четиристотин, то кой е прав? И двамата заявяват, че са написали истината. Господарката твърди, че несъответствието се дължи на това, че са израснали в различно време и по различни места, където са се използвали различни мерки и теглилки.
Ами героите? Тях също несъмнено ги гледат с различни очи. Никога няма да хванете Знахаря да описва Уилоу Лебеда да не мърмори за нещо. Господарката го изкарва енергичен, приказлив и много по-мек. А разликата може би е, че и Знахаря, и Господарката бяха наясно, че чувствата на Лебеда към Господарката не са точно братски.
Погледнете и как виждат Пушека. Дори няма да се досетите, че пишат за едно и също животно — по толкова различен начин гледат на този предател. После идва Могаба. И Кинжала. И двамата — предатели с черни души. В Аналите на Знахаря не се споменава нищо, защото той вече не пишеше, когато Кинжала го изостави, но в ежедневието той постоянно ви показва, че направо се е засинял от омраза към Кинжала без никакво разумно основание. Междувременно изглежда почти склонен да прости на Могаба. Господарката гледа на тези двамата по съвсем противоположен начин. Могаба би го сварила в едно и също гърне с Нараян, но Кинжала сигурно би го пуснала. И Кинжала беше същият случай като Рам и Лебеда. Предполагам, че за да сте любовници, няма нужда да се разбирате за всичко. Те и са писали различно. Знахаря е водел Аналите си в хода на събитията, а после се е връщал към тях, когато научавал нещо от други източници. Също е имал склонност да разкрасява гледната си точка към по-второстепенните неща, така че неговите Анали не винаги са чиста история.