Тя вече си беше баба, но децата не бяха мои и никое от тях вече не беше живо. Не й го напомних. Няма нужда да й привличам вниманието.
Един час по-рано тя ми се беше качила на главата, защото съм бил тъпак и твърдоглавец, който не става за нищо, само се подмотва и си губи цялото време в писане и четене, което надали било занимание за големи мъже.
Никога нищо не може да накара майка Гота да се почувства доволна. Знахаря твърди, че е такава, защото непрекъснато нещо я боли. Той се престори, че не разбира разваления й талиански.
— Да, времето наистина е прекрасно. За този сезон. Селскостопанските специалисти ми казват, че тази година сме щели да приберем две реколти. Мислите ли, че ще успеете да съберете две реколти ориз?
Изхрачване и плюене, а после яростна реч на Нюен Бао, щедро подправена с изобретателни епитети, не всички от които присъщи на родния й език. Майка Гота повече от всичко на света мразеше да бъде поднасяна или пренебрегвана.
Някой задумка по вратата ми. Сахра беше заета някъде с нещо, което я държеше достатъчно надалеч от майка й, за да не се посрамва. Отворих аз. Пред вратата Едноокия овоняваше коридора. Малкият магьосник попита:
— Как я караш, хлапе? Дръж! — той тикна в ръцете ми смрадлив, изпокъсан, груб сноп хартия. — Стареца тук ли е?
— Що за магьосник си ти, като не можеш да си отговориш?
— Мързелив магьосник.
Пристъпих напред.
— Каква е тая бъркотия? — Вдигнах вързопа.
— Документите, за които толкова време ме преследваш. Моите бележки и Анали. — И той отиде при капитана.
Вторачих се в бъркотията, която държах в ръце. Някои листове бяха мухлясали, други — с петна от вода. Такъв си беше Едноокия. С четири години закъснение. Надявах се малкият плъх да не остане дълго тук. Щеше да пръсне въшки и бълхи. Къпе се само ако се напие и падне в канала. И тая проклета шапка… Някой ден ще я изгоря.
Едноокия пошушна нещо на капитана. Капитанът също му пошушна нещо в отговор. Майка Гота се опита да подслушва. Минаха на непознат за мен език. Тя всмука един бушел въздух и се залови за работа.
Едноокия млъкна и се вторачи в нея. Това бе първата им среща, отблизо и лично.
Той се ухили.
Тя не го вълнуваше. Той беше на двеста години. Бе превърнал противното в изящно изкуство поколения преди майка Гота да се роди. Вдигна й палци, притича до мен, ухилен като хлапе, ударило пръста на крака си в гърнето злато в края на дъгата, и попита на талиански:
— Хлапе, няма ли да ме запознаеш официално? Обичам я! Страхотна е! Отговаря на всичко, което съм чувал за нея. Идеална е. Дай ми целувка, любима.
Може би защото Майка Гота беше единствената жена в Талиос, по-ниска от него.
Тогава за пръв и единствен път видях тъща ми да си глътне езика.
Тай Дей и чичо Дой като че също бяха поразени. Едноокия тръгна из стаята подир майка Гота. Тя най-сетне избяга.
— Съвършена! — изграчи Едноокия. — Тя е абсолютно съвършена! Жената на мечтите ми. Готов ли си, капитане?
Да не би да беше друсан с нещо?
— Да — Знахаря се отдели от едва опитаното чайче. — Мъргън, искам да дойдеш с нас. Време е да те научим на някои нови номера.
Исках да поклатя глава. Незнайно защо, Сахра промуши ръката си и ме прегърна. Беше се върнала и избегнала майка си, като бе застанала до мен. Усещаше нежеланието ми и ми стисна ръката. Погледна ме с онези свои разкошни бадемови очи и ме попита защо се тревожа.
— Не знам. — Смятах, че ще разпитваме червеноръкия Измамник. Работата никак нямаше да ми допадне.
Чичо Дой ме смая с питането:
— Може ли да ви придружа, съпруже на племенницата ми?
— Защо? — изтърсих.
— Искам да удовлетворя любопитството си с какво се занимават вашите хора. — Говореше ми бавно, като на идиот. Наистина, по негово мнение страдам от тежък дефект по рождение — не съм се родил Нюен Бао.
Но поне не ме нарича повече Кокаления воин и Каменния войник.
Това никога не го проумях.
Преведох на Стареца. Не му мигна окото.
— Разбира се, Мъргън. Защо не? Но да се задействаме, преди да сме умрели от старост.
Ама какво ставаше, по дяволите? Това беше човекът, убеден, че Нюен Бао за нищо не стават.
Погледнах купчината хартии, които Едноокия ми връчи. Миришеше на мухъл. По-късно можех да се опитам да направя нещо с тях. Ако изобщо стават за нещо. Доколкото познавам Гоблин, може би беше написано на език, който след това е успял да забрави.