После Оплаквача дойде от Капана за сенки, а заедно с него — малко ято сенки, и се наложи да изоставим всичко, което бяхме пленили.
Оплаквача и сенките си отидоха, когато слънцето изгря и самият Прабриндрах Драх отиде да съобщи на врага, че вечерта ще нападнем и този път няма да проявим никаква милост. Но нападението така и не се състоя, защото вражеският крал реши да се присъедини към Талиос. Отвориха портите и градът бе предаден на войниците за една нощ, но не позволиха на мъжете да вземат никакви оръжия освен камите си.
Почвата по тези краища е много неплодородна. Посевите не са от най-благородните. Ядат се много зеле и корени, а най-разпространената житна култура е ръжта.
Когато бяхме за месец в гарнизона в Трутелвар, аз се сприятелих със сина на хазаина, около единайсетгодишно момче — беше интелигентно, но невежо, нито познаваше религията, нито умееше да чете и пише. Баща му ни съобщи, че Господарите на сенките са забранили всякакви религиозни обреди и всякакво образование из цялата си империя и давали награди за книги, особено стари книги, които бивали изгаряни още при предаването им. Това правило сигурно много е зарадвало Кинжала.
След един месец в гарнизона дойде заповед полкът да се завърне в Джайкур, където Господарката събираше войска за лятна кампания на изток. В Джайкур напуснах полка и се отправих на север за Талиос, където старите ми другари от Черния отряд ме посрещнаха с голяма радост.“
Описанието на тази кампания е най-внимателното и подробното описание, направено от Едноокия. Оцелелите фрагменти съдържаха много по-несвързани истории.
33
Плененият червенорък Измамник ни очакваше в една стая, доказано защитена от шпионаж чрез магия. Едноокия се закле, че така добре е изтъкал заклинанията, че дори и Господарката в най-добрите си дни не би могла да проникне отвъд тях, за да подслушва.
— Не ме интересува какво е можела Господарката навремето — измърмори Знахаря. — В момента ме притеснява Господаря на сенките. Притеснява ме Ловеца на души. Тя си трае, но броди наоколо и иска да знае всичко за всичко! Притеснява ме Оплаквача. Той има голям зъб на Отряда.
— Всичко е наред — настоя Едноокия. — И самият Властелин не би могъл да се промъкне тук.
— На какво да се хванем на бас, че точно това си е мислил и Пушека за неговата защитена от шпиони стая?
Потръпнах. Едноокия също. Не бях очевидец на унищожението на Пушека от звяра, промъкнал се в скривалището му през една иглена дупчица в защитата, но бях чувал доста.
— Какво се случи с Пушека? — попитах. Чудовището не го беше убило.
Знахаря допря показалец до устните си.
— Точно зад ъгъла. — Мислех, че се връщаме в стаята, където Гоблин, Едноокия и Стареца ме събудиха от последния ми припадък. Предположих, че държат червеноръкия Удушвач там, зад завесата. Но не, пристигнахме очевидно на съвсем друго място.
А Измамника не беше сам.
Радиша Драх, сестра на владетеля, облегната на стената, се бе вторачила в пленника и погледът й издаваше убеждението, че Освободителят е твърде мек със злодеите. Дребна, черна и сбръчкана като повечето талиански жени, успели да прехвърлят трийсет, тя беше с твърд характер и може би прекалено умна. Казват, че един-единствен път изгубила самообладание — в нощта, когато Господарката уби всички главни жреци на различните жречески съсловия в Талиос и сложи край на ключовата роля на религиозната съпротива срещу нейното участие във войната.
След това показно̀ интригите станаха доста по-малко. Сега съюзниците ни изглеждат склонни да ни оставят да се унищожим сами.
Ако разпиташ талианските благородници и жречески съсловия, ще откриеш, че по-голямата част от висшата класа е убедена, че Радишата взема владетелските решения. Което е близо до истината. Брат й е по-силен, отколкото предполагат, но предпочита да не се натяга в службата.
Зад Радишата имаше маса. На масата лежеше мъж.
— Пушека? — попитах.
Моят въпрос получи отговор. Пушека беше още жив. И още в кома. Мускулният му тонус беше като на купа лой.