Зад него имаше още една завеса, същата като онази, която видях при събуждането си. Значи това беше същата стая, но стигнахме до нея от друга посока.
Странно.
— Пушека е — потвърди Знахаря и разбрах, че са ме посветили в голяма тайна.
— Но…
— Този тип каза ли нещо интересно? — прекъсна ме Знахаря с въпроса си към Радишата. Тя сигурно се забавляваше с пленника. Вероятно имаше някаква причина Капитанът да не желае тя да обръща особено внимание на Пушека.
— Не, но ще каже.
Удушвачът пусна престорена нагла усмивка. Храбрец, ама глупак. Точно той би трябвало да е наясно до какво довеждат мъченията.
Студената тръпка отново пролази по гръбнака ми.
— Знам. На работа, Едноок. Мъргън ни накара да чакаме достатъчно дълго.
Аналите. Беше предприел това, само за да го запиша в Аналите.
Нямаше защо да си прави труда. Не съм кой знае какъв почитател на мъченията.
Едноокия затананика, после потупа пленника по бузата.
— Трябва да ми помогнеш, сладурче. Ще бъда толкова любезен, колкото ми позволиш. Какви ги вършите вие, Удушвачите, тук, в Талиос? — Едноокия погледна капитана. — Гоблин кога се връща, шефе?
— Залавяй се.
Едноокия направи нещо. Удушвача се загърчи в оковите си и нададе не писък, а по-скоро немощно църкане.
— Но аз му намерих идеалната жена, шефе — рече Едноокия. — Не е ли така, хлапе? — Той се ухили злорадо и се наведе над Удушвача. Единственото облекло на мъжа, подобен на кафява стафида, беше мръсна набедрена препаска.
Значи ето защо Майка Гота вълнуваше толкова Едноокия. Искаше да погоди номер на Гоблин с нея. Сигурно би трябвало да се разсърдя, може би заради Сахра, но не можах да предизвикам у себе си никакво възмущение. Тази жена си просеше гаврите.
— Нали разбираш положението си, сладурче? — измърка Едноокия. — Когато те хванахме, ти беше с Нараян Сингх. Имаш червена ръка. Тези неща ми подсказват, че ти си тъкмо от онези твърде важни Измамници, които много трябват на капитана. — Той посочи Знахаря. Думата за „капитан“ която използва, беше „джамадар“, която за Измамниците има силно религиозно значение.
Те бяха пленили Господарката, но тя ги наказа, като беляза незаличимо най-личните сред тях с червената длан. Това в днешно време ги караше да бият на очи сред тълпата.
Едноокия всмука слюнка между изпочупените си зъби. Човек, който не го познаваше, можеше да се заблуди, че той мисли.
— Обаче аз съм готин и мразя да гледам как хората се мъчат — продължи той. — Затова ще ти дам шанс да не свършиш като оная хлебарка там. — И той посочи Пушека с показалец. Между пръстите на другата му ръка изпращяха искри. Удушвача нададе писък — от онези писъци, които ти ожулват нервите и сипват сол върху окончанията им. — Можеш да проточиш това довека или да приключиш с него набързо. Всичко зависи от теб. Говори ми за това какво кроят Измамниците тук, в Талиос. — Той се наведе ниско над него и прошепна: — Дори мога да ти уредя да се махнеш.
Пленникът зяпна. Потта потече в очите му и те засмъдяха. Той се опита да я изтръска.
— Бас ловя, че Гоблин ще й се стори сладък като дървеница — рече Едноокия. — Ти как мислиш, хлапе?
— Мисля, че е най-добре да продължиш! — сряза го Знахаря. Не обичаше да се занимава с мъчения, а търпението му спрямо игричките, които Гоблин и Едноокия си играят помежду си, се беше изчерпало.
— Ох, я не се коркай, шефе. Този никъде няма да избяга.
— Но приятелите му кроят нещо.
Погледнах чичо Дой, за да разбера какво мисли за счепкването им. Лицето му бе каменно. Може би вече не разбираше талиански.
— Щом не ти харесва как си върша работата, свърши си я сам! — сопна му се Едноокия и ръгна пленника. Измамника се напрегна в очакване. — Ти! Какво се крои тук, в Талиос? Къде са Нараян и Дъщерята на нощта? Помогни ми.
Аз самият се напрегнах. Усетих силен студ. Какво беше това?
Пленникът преглътна. Целият се беше изпотил. Не можеше да спечели. Ако знаеше нещо и си кажеше всичко, после неговите хора нямаше да го пожалят.
— Достатъчно е да разкажеш за злото онзи ден — му рече Знахаря. Беше усетил мислите му.
Съчувствието ми бе изцяло на страната на Стареца. Дори и някога да си върне дъщерята, той няма да намери онова, което търси. Тя беше Измамница още от деня на раждането си, бе отглеждана като Дъщерята на нощта, която ще доведе Годината на черепите на Кина. По дяволите, те я бяха посветили на Кина още докато беше в утробата! Тя щеше да е такава, каквато те искаха да бъде. И това щеше да е мрак, който ще сломи сърцата на родителите й.