— Говори ми, сладурче. Кажи ми онова, което трябва да науча. — Едноокия се опитваше да поддържа разговора очи в очи, само той и клиентът му. Той даде на Удушвача малко време за размисъл. Останалите наблюдавахме безизразно, може би с мъничко жалост помежду ни. Този Удушвач носеше черна кърпа. Според понятията на Удушвачите това най-общо казано означаваше, че е виновен за повече от трийсет убийства, без никакви угризения — освен ако не е удушил друг с черна кърпа и така не е спечелил признание по най-прекия начин.
Кина е върховният Измамник. Понякога тя с удоволствие предава и своите.
Аргумент, който Едноокия не се сети да представи на нашия галеник Измамник.
Удушвачът отново изпищя и се опита да изгъргори нещо.
— Трябва да говориш — нареди му Едноокия.
— Не мога. Не зная къде са.
Вярвах му. Нараян Сингх не беше оцелял, като огласява маршрутите си в свят, в който буквално всеки го дебне.
— Жалко. Така че ни кажи само защо Измамниците са тук при нас, в Талиос, след толкова време.
Зачудих се защо ли непрекъснато се връща към това. Удушвачите не бяха посмели да стъпят в града години наред.
Едноокия и Стареца сигурно знаеха нещо. Но как?
Пленникът изпищя.
— Тези, дето ги хващаме, вечно нищо не знаят — отбеляза Радишата.
— Няма значение — отвърна Знахаря. — Аз знам точно къде се намира Сингх. Или поне къде ще бъде, когато спре да тича. Стига той да не го разбере, аз знам, че той винаги ще бъде точно там, където аз го искам.
Веждата на чичо Дой потрепна. Сигурно и на него почваше да му става интересно.
Радишата погледна сърдито, намръщи се и се втренчи. Харесваше й да вярва, че нейният мозък е единственият работещ в целия дворец. За нас от Черния отряд се предполага, че сме просто наети мускули. Направо се чуваше как умът й скърца и пъшка, докато се върти. Как можеше Знахаря да знае подобно нещо?
— Къде е той?
— Точно в момента си скъсва задника да убеждава Могаба да се присъедини към него. Тъй като не можем да го спрем, защото той се движи по-бързо от всяка вест, която можем да изпратим подире му, да го забравим.
Замислих се дали да не изляза с предложение за гарваните. Знахаря говори с гарваните. А те летят по-бързо дори и от бягащ Измамник. Но не ми плащаха да мисля и не бях тук, за да говоря.
— Да го забравим? — това като че стресна Радишата.
— Само засега. Нека разберем какво са намислили приятелчетата му тук.
Едноокия се залови отново за работа. Погледнах чичо Дой, който мълчеше, без да се намеси, по-дълго, отколкото си мислех, че е възможно. Той забеляза погледа ми и попита на Нюен Бао:
— Може ли аз да го разпитам?
— Защо?
— Ще изпитам вярата му.
— Не говориш достатъчно добре талиански. — Малка проба.
— Тогава превеждай.
На майтап, може би, за да подтикне чичо Дой, Знахаря се съгласи:
— Нямам нищо против, Мъргън. С нищо няма да навреди. — Забележката му ясно показа, че е запознат с наречието на Нюен Бао. В това трябваше да има послание, предназначено най-вече за чичо Дой и свързано с по-ранните му наблюдения за произхода на Пепелния жезъл.
Какво ставаше, по дяволите? Бях объркан. Параноята беше почнала да ме хваща сериозно. Дали след последния припадък се бях върнал в собствения си свят?
На неговия талиански — дотолкова сносен, колкото си го спомнях, чичо Дой изстрелваше бързи и дружелюбни въпроси към Измамника. Въпроси от онези, на които повечето хора отговарят, без да мислят. Научи, че мъжът има семейство, но жена му умряла при раждане. После мъжът се усети, че го манипулират, и започна да сдържа езика си.
Чичо Дой тропаше наоколо като весел трол, бърбореше и успя да изкопчи почти цялото минало на пленника, но дори не се доближи до фактите за нововъзникналия интерес на Удушвачите в града Талиос. Забелязах, че Знахаря обръща повече внимание на чичо Дой, отколкото на пленника. Капитанът, разбира се, живее в центъра на торнадо от параноя.
Знахаря се наведе към мен и прошепна с полунощен шепот:
— Остани, когато другите си тръгнат.
Не ми каза защо. После рече на Едноокия нещо на език, който не разбирах.
Той говореше поне двайсет езика, от толкова отдавна бе в Отряда. Едноокия вероятно поназнайваше още повече, но тях освен Гоблин никой друг не ги разбираше. Магьосникът кимна и продължи да си върши работата.