Нататък? Да. Вижте ги. Двама същински дяволи, нали, обвити в розовата си мъгла? Но като че не са тръгнали да превземат града, нали?
Какво е това? Сенчестите се разбягват, все едно в курника е влязла лисица. Виковете им са изпълнени с чист ужас. Нещо черно се движи бързо сред тях. Вижте. Ето там свали един човек на земята. Нали?
Светлината е толкова слаба, че центърът на битката се е преместил. Старецът е черен като сърцето на самата нощ. Мислите ли, че окото на смъртен би го забелязало, докато се прокрадва между мъртвите? Накъде ли е тръгнал? Към мъртвия кон на Тъкача на сенки?
Кой би го очаквал? Този явно е луд.
Пълзящият мрак също настъпва към мъртвия кон. Вижте как очите му проблясват в червено, когато се разгарят пожарите в града. Погледнете онзи глупак, който тича към него, вместо да бяга оттам. Ето ги и червата му. Тъпотата може да бъде смъртоносна.
Черният дребосък е изчезнал, защото е престанал да се движи. Ето го. Чул е нещо. Ето го, търчи към мъртвия жребец. Иска да си прибере копието. И може би това в някакъв смахнат смисъл е оправдано. Той вложи много труд в него.
Отново е спрял и опулил очи, докато души из нощта и улавя един почти забравен мирис. В същия миг смъртоносният мрак го подушва.
Тържествуващ рев на пантера смразява сърцата по цялата равнина. Мракът започва да се движи все по-бързо и по-бързо.
Черният дребосък грабва копието си и хуква към стената. Ще успее ли? Може ли два тромави стари крака да го отнесат там достатъчно бързо, че да избяга от преследващата го смърт? Мракът е огромен и преизпълнен с радост. Дребосъкът стига до въжето, но все още се намира осемдесет стъпки по-надолу от безопасността. А е стар и изтощен. Завърта се. Тъкмо навреме. Острието на копието му щръква точно когато звярът скача.
Чудовището се извръща във въздуха и успява да не се наниже, но острието нанася жестока рана от муцуната до лявото му ухо. То надава вой. Зелена мъгла се кълби над засиялата в червено рана. Звярът губи всякакъв интерес към стареца, който започва дългото си изкачване към бойниците. Покритото със странни знаци копие е метнато през гърба му, придържано от най-обикновена памучна връв.
Никой не забелязва. Никого не го е грижа. Боят се е преместил на друго място.
Сегиз-тогиз те тичат, друг път само се промъкват през сенките, преди смъртта да ги сполети.
Вижте там. Тъкача на сенки, самият владетел-враг, невредим, не обръща внимание на никого и на нищо освен на двамата обгърнати в розово архетипи, дошли от хълмовете, за да го погълнат.
Ами Могаба? Вижте го, майсторът тактик! Вижте го — върховният воин, който се възползва от всяка слабост на врага сега, когато вече няма шанс да завърши дяволското дело, с което се занимаваше по-рано тази вечер. Виждате ли? Нито един южняк, колкото и високо да е реномето му, не смее да припари до Могаба. Дори и великите им герои са като неопитни деца, когато той излезе напред.
Той е по-голям и от живота, този Могаба.
Той е тържествуващата централна фигура на собствената си въображаема сага.
Нещо напусна южняците.
Те очакваха победа. Знаеха, че трябва да победят, защото техният господар, Тъкача на сенки, не би се примирил с нищо друго. А към провала той проявява особена липса на разбиране. Последователите му са се окопали солидно в града. Лек инат би им осигурил успеха.
Но те бягат.
Нещо ги е сграбчило и ги е убедило, че не е възможно дори и душите им да оцелеят, ако останат в Деджагор.
39
Южняците като че току-що са затворили очи и са пъхнали главите си в кошер, нали! Какво? Защо така неохотно? Елате да видите, забавно е. Накъдето и да погледнеш, южняците отстъпват. Някои…
40
— Добре ли си, Мъргън?
Поклатих глава. Чувствах се като дете, завъртяло се двайсетина пъти нарочно, за да му се завие свят, преди да се втурне в някоя глупава надпревара.
Намирах се в някакъв сокак. Дребосъкът Гоблин беше до мен и изглеждаше много стреснат.
— Добре съм — осведомих го.
После паднах на колене и протегнах ръце да се подпра на стените, за да спра да се въртя.
— Добре съм! — настоях.
— Много ясно, че си. Свещар, дръж под око тоя малоумник. Ако се опитва да те придума, оглушей. Нежна душица е той.