Сепнах се и се събудих.
— Какво…? — Какво бе станало? Аз не се унасям така.
Едноокия се беше ухилил, все едно яде лайна, но когато ме огледа по-внимателно, усмивката му се изпари. Той се стрелна в стаята, награби ме за брадичката и извърна главата ми наляво и надясно.
— Някой от твоите припадъци ли?
— Припадъци?
— Знаеш за какво говоря.
Не точно. Само те ми бяха казали, че понякога ми става нещо шантаво.
— Имаш някакво психично излъчване. Може би съм те хванал тъкмо навреме.
Двамата с Гоблин постоянно говореха, че трябвало да направят някакви опити, за да разберат какво става, но като че никога не оставаше време да се предприеме нещо.
— Какво имаш за казване?
— Работните отряди са нахлули тази сутрин в старите катакомби.
— Лонго ми каза.
— Всички там се суетят и се вълнуват.
— Представям си. Намериха ли вече съкровище?
Едноокия изглеждаше обиден. За такъв жабок с черна душа е доста впечатляващ, когато демонстрира засегнато достойнство.
— Доколкото разбирам, не.
— Намерихме книги. Цял куп. Всичките грижливо запечатани. Като че са останали още от първото идване на Господарите на сенките.
— Връзва се, те винаги са горели книгите и свещениците. Намерихте ли долу спотайващи се свещеници?
— Никакви. Виж, трябва да се връщам. — Да не би някой да му измъкне някое съкровище под носа, несъмнено. — Накарах двама да натоварят книгите за теб.
— Да пазят боговете ти да вдигнеш нещо!
— Имаш сериозен проблем с отношението към възрастните, хлапе. Стар съм вече. — И Едноокия се разтвори във въздуха. Има го тоя навик, когато не може да защити позицията си.
Разглеждах откритите книги и бях толкова заинтригуван, че зарязах задълженията си. Бяха написани на джайкури, но писмената му форма е почти идентична на писмения талиански.
Дойде Гоблин.
— Добре ли ти е? Вече не ти се вие свят, нали?
— Не. Много се тревожите.
— Не е много. Виж, носят се някакви нови слухове. Към нас идвали подкрепления, начело с Кинжала — точно той ли!
— Кинжала ли? Той не е… Никога не е бил начело на нещо, по-голямо от намаляла рота. Преди изобщо да стигнем тук. Водил е партизанска война срещу необучени…
— Не съм го назначил аз. Само докладвам. Освен това се справял добре.
— Уилоу Лебеда и Бесния Корди също. Но онова, което тези тримата постигнаха, се дължеше най-вече на случайността, късмета и глупостта на сенчестите. Защо командва цяла войска, да му се не види?
— Предполага се, че той е заместник-командир на Господарката. Вече няма съмнения, че тя е оцеляла. И освен това е вбесена и събира нова армия.
— Бас държа, че Могаба подскача от радост, търчи насам-натам и крещи: „Спасени сме! Спасени сме!“
— Да, подскача, би могло да се каже.
През следващите дни чухме хиляди най-невероятни истории. Ако поне една десета от тях бяха верни, в света се извършваха някакви твърде шантави промени.
— Чу ли последното? — попита ме Гоблин една вечер, когато се откъснах от книгите, което се случваше рядко, за да огледам външния свят от стената. — Господарката не е Господарка, в края на краищата, а превъплъщение на някаква богиня на име Кина. Явно голяма гад, при това.
— Нищо чудно. Тай Дей, ти нали познаваш Кина? Разкажи ни за нея. — Тай Дей нямаше достъп до нашите бърлоги, но когато излезех да подишам въздух, той винаги се появяваше.
Той забрави и трите думи на талиански, които си признаваше, че знае. Името на богинята изтри всичко от мозъка му.
— Така става, когато споменеш Кина на всекиго — отбелязах аз. — Дори пленниците не мога да накарам да говорят за нея. Да речеш, че е била в Черния отряд!
— Сигурно е голяма чаровница — заключи Кофата.
— О, да, точно такава е. Още една — имах предвид падаща звезда. Брояхме ги. Брояхме и вражеските постови огньове. Южняците наскоро се бяха пръснали на малки лагери из равнината. Сигурно ги беше страх да не им се измъкнем.
— Значи знаеш нещо за нея? — попита Гоблин.
— От книгите, които намерихте. — Мъжете бяха сърдити. Книгите и няколко запечатани делви с жито бяха единствените съкровища, които изкопаха. Гуни бяха най-разпространената религия в Джайкур, а те не погребват мъртвите си. Изгарят ги. Малцинството ведна също изгаря мъртъвците, но без вещи за задгробния живот. Когато мъртвите отидат отвъд, багаж не им трябва. В рая им осигуряват всичко. В ада също.