— Едната беше сборник с легенди на гуни, с варианти от най-различни места. Онзи, който ги е записал, е бил учен богослов. Книгата му не е била предназначена да се разпространява сред обикновените хора, за да не обърква ума им.
— Не съм объркан и в мен няма нищо обикновено — забеляза Кофата.
— И какво печелим, Мъргън? Защо те не искат да ни разкажат за тая кучка? Я! Видя ли онази? Избухна!
— Вижте, религията гуни е най-разпространена тук — започнах.
— Мисля, че с това сме наясно, Мъргън — отвърна Гоблин.
— Само за да обясня. Повечето хора тук, на юг, вярват в Кина. И да не са гуни, пак вярват. Ето легендата. Гуни имат Господари на светлината и Господари на мрака, които господстват, откакто свят светува.
— Стандартно ми звучи.
— Стандартно е. Само че ценностните системи са по-различни от познатите ни у дома. Тук равновесието между мрака и светлината е по-динамично и не е натоварено с чувства като нашата борба между доброто и злото. Нещо повече, Кина е един вид самоиздигнала се външна сила на гнилостта и покварата, която напада и мрака, и светлината. Била създадена от Господарите на светлината, за да им помогне да разгромят орда от много гадни демони, с които не можели да се справят по друг начин. Тя им помогнала, като изяла демоните. И, естествено, надебеляла. Но явно е искала и десерт, защото се опитала да изяде и всички останали.
— Била е по-силна от боговете, които са я създали?
— Хора, това не съм го измислил аз, не искайте от мен разумни обяснения. Гоблин, ти си ходил навсякъде. Да си виждал някога религия, която всеки невярващ с достатъчно акъл, че да може да си връзва връзките на обувките, да не може да разкатае?
Гоблин сви рамене.
— Същият циник си като Знахаря.
— Така ли? Браво на мен. Както и да е, има ги типичните мрачни митове за майки, бащи и порочни, отвратителни, вероятно кръвосмесителни истории между другите богове, докато Кина ставала все по-силна. Голяма подлярка била. Това е един от атрибутите й — измамата. Но после главният й създател, или баща, я измамил и й наложил заклинание за сън. Тя все още хърка някъде, но може да докосва нашия свят чрез сънищата си.
Има си почитатели. Както и всичките божества на гуни. Големи, малки, добри, лоши, равнодушни, всички те си имат храмове и жреци. Не мога да науча кой знае колко неща за последователите на Кина. Наричат се Измамниците. Войниците не желаят да говорят за тях. Отказват направо, все едно само споменаването на името й може да я събуди. Което, доколкото схващам, е свещената мисия на нейните поклонници.
— Това ми се вижда много смахнато — измърмори Кофата.
— То обяснява защо когато Господарката се накипри, всичките се насират от страх — отбеляза Гоблин. — Ако наистина си мислят, че се е превърнала в тази богиня.
— Мисля, че трябва да изнамерим всичко, което можем, за тази Кина.
— Силен план, Мъргън. Как? Като никой не иска да говори? — Да, дори и най-дръзките талианци заплашваха, че ще се изпарят, ако настоявам. Явно беше, че не само тази богиня им внушава ужас. И от мен ги беше страх.
Едноокия донесе насърчителна новина.
— Това за подкрепленията е злато, шефе. Всяка нощ Тъкача изнизва войски през хълмовете, все едно си мисли, че щом е тъмно, няма да ги видим.
— Дали не се отказва от обсадата?
— Всички войски се отправят на север. Домът им не е на север.
Не предложих друго обяснение. Едноокия нямаше да дойде, ако не беше сигурен.
Разбира се, това, че Едноокия е сигурен, изобщо не значеше, че е прав. Нали ставаше дума за Едноокия.
Благодарих му, пратих го да свърши една дребна работа, намерих Гоблин и го попитах какво мисли. Дребничкият магьосник изглеждаше изненадан, че ме интересува.
— Едноокия да не би да е пелтечил?
— Не, ама той е Едноокия.
Гоблин не можа да сдържи широката си жабешка усмивка. За него това беше съвсем разумно.
Никой не предаде новината на Могаба. Мислех, че ще мине по-леко за всички, ако той не знае. Но и Могаба беше чул слуховете.
Деджагор беше кошмарен град, изпълнен с групи, обединени в твърде хлабав съюз за защита от обсадата. Войските на Могаба бяха най-силни. Джайкурите оставаха най-многобройни. Ние, Старата банда, заедно с нашите помощници бяхме по-малобройни и по-слаби. Но силата ни беше в нашата правота!