Старецът ме огледа, после отправи взор към жена си. Тя си кротуваше и не казваше нищо, но нещо премина между тях. Кай Дам кимна.
Чичо Дой изникна от нищото. Говорителят ми каза:
— Вероятно преценката ни за вас е грешна. Дори и аз понякога се подвеждам по предразсъдъците. Има вероятност следващия път, когато говорим, да съм на друго мнение.
Чичо Дой ми даде незабележим знак. Време беше да си тръгвам.
44
Гоблин ме хвана отнесен над джайкурските книги.
— Мъргън!
Сепнах се.
— А?
— Крайно време беше, да му се не види.
— Какво? За какво говориш?
— Седя тук и те гледам десет минути. Дори не прелисти страницата. Дори не мигна с око. Не си личеше дори дали дишаш.
Започнах да се оправдавам.
— Няма да мине. Четири пъти ти креснах и те плеснах по тила, за да ти привлека вниманието.
— Бях се замислил. — Но не си спомнях и една-едничка мисъл.
— Хубаво. Могаба иска да си завлечеш мършавия задник в цитаделата.
— Мнозина южняци се промъкнаха да посрещнат подкрепленията — съобщих на Могаба. — Отначало си помислих, че искат да ни изхитрят, да се оттеглят и да ни ударят, щом се опитаме да се възползваме. Но Гоблин и Едноокия ме уверяват, че просто са вървели напред. Ала не може да има подкрепления. Откъде ще се вземат войниците? Кой ще ги поведе? — Дали Могаба щеше да повярва, че не съм чул по-интересните слухове? Той ги беше слушал повече от мен и оцеляването на Знахаря вероятно фигурираше в много от тях.
Какво ли щеше да прави той, ако Стареца се появеше, жив?
Бях почти убеден, че Могаба много мислеше за това.
Благодариха ми и ми казаха да се върна при хората си без повече забележки. Така и не разбрах защо ме беше извикал.
Могаба постъпи точно както се боях — предприе разузнаване с бой, може би в опит да намери нови слаби места, и използва само хората, на които имаше най-голямо доверие. А аз бях доволен да си стоя върху моята част от стената, да наблюдавам и да се чудя защо Могаба е толкова убеден, че ще дезертираме, ако излезем навън.
Тук като че пренебрегвам Могаба. Той присъстваше много повече във всекидневието ми, отколкото го описвам. Той си беше живо нещастие. Заради моята неприязън към този човек ми е невъзможно да пиша разумно за него и затова го засягам само когато е наложително.
От всички Нар по онова време само Синдаве полагаше някакви усилия да се държи учтиво.
Както и да е, Могаба смяташе, че има възможност да удари Господаря на сенките, но онези навън бяха започнали да схващат начина му на мислене. Той не позволи на неуспехите да го обезсърчат. Такъв си беше Могаба — никога не се обезверяваше. Никаква пречка не можеше да разклати убеждението му, че е непобедим. Когато плановете му се проваляха, той просто преизчисляваше.
Войниците му започнаха да дезертират, без да могат да избягат от града — криеха се при приятели от нашите талианци. Оплакваха се, че Могаба пилее нашироко живота на хората си.
Могаба отговори, като уреди специални дажби и привилегирован достъп до проститутките на най-преданите си войници.
Открихме запечатаните делви със зърно, останали от първата обсада на Господарите на сенките. Въпросът дали да ги споделим с тях породи значителни спорове. Едноокия настояваше, че Могаба няма да се задоволи само с делбата, а ще иска да разбере всичко за нашата находка и да я види с очите си. Дали искахме той да обикаля из нашите бърлоги?
Не.
И какво направи това малко лайно? Обърна се на другата страна и почна да продава пресен хляб двайсет пъти по-скъпо, отколкото струваше един самун преди обсадата!
През един мързелив следобед намерих едно хубаво закътано местенце само за мен и Едноокия горе на стената. Бяха се разнесли пресни слухове за някаква битка на север, но не това беше темата на разговора ни.
— Какво ми каза ти, защо не бивало да делим с Могаба откритите от нас запаси? — попитах.
— А? — Не точно тази кавга очакваше.
— Беше крайно убедителен. Всичките онези приказки, че не бивало да допускаме тоя в скривалището си.
Той се ухили, горд от себе си.
— Е, и?
— Държиш ли на думата си?
— Естествено.
— Тогава защо продаваш на войниците му хляб, мамка му, като се предполага, че нямаме и зрънце жито?
Той набърчи чело. Връзката между двете му убягваше.