— Има ли нещо особено в него? — попитах. Чичо Дой като че също бе силно заинтересуван от мъжа.
— Той носи знака на Кади.
Трябваше ми малко време. Аха, да. В книгите от катакомбите Кади беше друго име на Кина, може би характерно за някоя област. Тя имаше доста имена.
— Щом казваш. Аз самият не го виждам. Посочи ми го.
Очите на чичо Дой се присвиха. Той вдъхна дълбоко, разгневен.
— Дори и сега не искаш да се разкриеш, а, Войнико на мрака?
— Дори и сега нямам ни най-малка шибана представа за какво се пенявиш. Писна ми да те слушам. — Но започвах да изпитвам подозрения. — Вместо да съскаш, да вдигаш пара и да мрънкаш загадъчно, защо не ми кажеш нещо, дето мога да го разбера? Престори се, че съм това, което твърдя, че съм, и не мога да извикам светкавица, която да ти раздели косата на път. Кой е тоя? Ти за кого ме мислиш? Хайде, чичо, говори ми.
— Той е роб на Кади. — Чичо Дой ме изгледа сърдито. Предизвикваше ме да не разбера и това. Не искаше да говори по-ясно.
За мен това беше непонятно, но пък аз не съм суеверен. Дали вярваше, че неговата уста и сама притежава силата да пробуди дяволицата?
— Тая Кина явно е гадна кучка — казах на Едноокия. — Чичо се подмокри заради нея. Ти! Име имаш ли си?
— Аз съм Синдху, от войската на жената-воин, която наричате Господарката. Бях изпратен да огледам положението тук. — Той продължаваше да ме гледа в очите със студен като на гущер взор.
— Понятно ми звучи. — Ако го преглътнеш с цяла буца сол. — Господарката? Същата Господарка, която беше заместник-командир на Черния отряд?
— Същата. Богинята й се усмихна.
— Той свръзка ли е в такъв случай? Между нас и Господарката? — попитах чичо Дой.
— Той може да го твърди, но е шпионин! Няма да каже истината, когато може да мине и с лъжа.
— Чичо, стари приятелю, ти, аз и това старче трябва да седнем и да се опитаме да поговорим на един и същ език, какво ще кажеш?
Чичо Дой изсумтя. Което можеше да означава всичко.
— Тоя няма да каже истината, когато и лъжа може да мине.
Синдху искрено се забавляваше.
Този мъж бе напълно фалшив.
— Гоблин, намери на тоя място за спане. — Смених езиците. — И не го изпускай от очи.
— Вече си имам достатъчно задължения.
— Някой да не го изпуска от очи, става ли? Той никак не ми харесва, а утре сутринта още повече няма да ми харесва. Мирише ми на беля.
— На голяма беля — съгласи се Едноокия.
— Защо тогава не бутнем рунтавия му задник от стената? — Гоблин понякога е краен прагматик.
— Защото искам да науча повече за него. Мисля, че се добрахме до разгадаването на тайната, надвиснала над нас, откакто пристигнахме тук. Нека се размотава свободно. Ще се направим на тъпи и ще следим всяко негово вдишване. — Сигурен бях, че за това мога да разчитам на помощта на Говорителя.
Моите двама магьосници се навъсиха и започнаха да мрънкат. Не можех да ги обвиня. Вечно те накрая опираха пешкира.
47
Хърках геройски в дълбините на нашата бърлога, след като се уверих, че мога да спя до късно. Май никой вече нямаше сили да върши пакости.
Бях долу, скатан толкова надалече, че онези, които знаеха къде да ме намерят, не наброяваха и пет души. Имах мисия — да наваксам със съня си. Дори да настъпеше края на света, можеха да го отпразнуват и без мен.
Някой ме разтърси.
Отказвах да повярвам. Сигурно беше лош сън.
— Мъргън, ела. Трябва да видиш това.
Не, не трябваше.
— Мъргън!
Повдигнах клепач.
— Кофа, опитвам се да поспя. Махай се.
— Нямаш време. Трябва да дойдеш и да видиш.
— Какво?
— Ще видиш, хайде.
Нямаше да изляза наглава с него — щеше да ми досажда, докато не изгубех самообладание и щях да го оскърбя. Но дългото изкачване към яркото слънце не ме вдъхновяваше да стана.
— Добре де, добре — стегнах се и станах.
Нямаше нужда да ме влачат навън, но разбрах подтика им. Положението се беше променило. Радикално.
Зяпнал, оглеждах равнината. Равнина ли? Деджагор бе обкръжен от плитко езеро, над което върховете на хълмовете стърчаха като островчета. Върху всяка могила се свиваха шепа нещастни животни.
— Колко е дълбоко? — попитах. — Има ли вероятност да хванем някои от тия животинки и да ги сготвим? — С всичката тази вода там, долу, никой южняк не би вардил от нападения.