— И той е?
— Опитахме се да изчислим колко постройки ще стърчат над водната повърхност.
— Ох, разбирам. — Разбирах. Архитектурата на Деджагор бе ориентирана вертикално, както е обичайно за оградените със стени градове, но сградите, по-високи от стената, не бяха много. А в повечето оцелели здания, дори и много от частично изгорелите, се бяха заселили хора. Ако градът се наводнеше, хората нямаше къде да се настанят.
За късмет на Старата банда нашата квартира можеше да се похвали с много разположени нависоко жилища.
— Наистина. В тази област има достатъчно такива постройки, които да приютят нашите неколцина поклонници. Но другаде на джайкурите ще им е трудно, когато черните мъже и войниците им най-сетне разберат колко пространство ще им трябва.
— Несъмнено. — Замислих се. По дяволите. Хората можеха да лагеруват върху стената. Това, че ще ни се пречкат, нямаше да е проблем, що се отнася до военните действия.
Ала както и да постъпехме, ако водата се издигнеше толкова нависоко, животът щеше да се превърне в същински ад.
— Това поставя дилема, нали?
— Може би по-голяма, отколкото подозираш.
— Как така?
— Ако подготовката не започне незабавно, голяма част от онова, което би могло да е от полза, ще бъде загубено. Но ако кажеш това на Могаба, най-вероятно силните ще оберат слабите и ще ги зарежат да страдат. Сега няма нужда да се въздържат поради опасността от потенциална атака.
— Разбирам. — Всъщност бях предвидил блъсканицата за помещения и места по високото. Но бях пропуснал това, че с оттеглянето си Тъкача на сенки бе дал свобода на Могаба да се справя с вътрешните напрежения по начин, който му допадаше повече. — Имаш ли нещо предвид?
— Искам да проуча възможността за временен съюз. Докато освободят Джайкур.
— Хон Трей и това ли предвиди?
— Не.
Бях изненадан от черното отчаяние, което ме връхлетя.
— Нищо не видя, никоя от възможностите.
Поразведрих се. Много мъничко.
— Не ми се иска да поемам подобно задължение — призна Кай Дам. — Идеята не беше моя, а на Сахра. — Той посочи красивата жена, която поднасяше чая. — Но тя ти има доверие, въпреки че не може да обясни защо. И нещо повече, аргументите й са разумни.
Хон Трей придоби весело изражение. В погледа й имаше някакъв намек, че е видяла и много други неща, които не споделяше.
Потръпнах.
Кай Дам продължи:
— Ако заемем традиционната позиция на Нюен Бао и се осланяме единствено на себе си, за нас няма надежда. И за вас почти няма, ако вашият Могаба реши, че оръжията ви вече не са му нужни.
Зяпах красавицата, въпреки че беше невъзпитано. Тя се изчерви. Привличането изведнъж доби такава сила, че ахнах. Чувствах се така, сякаш я познавах от няколко предишни живота.
По дяволите! Това не се случваше с мен. Вече не. Не бях на шестнайсет… По дяволите, на шестнайсет никога не съм се чувствал така.
Душата ми се опитваше да ми каже, че познавах тази жена толкова добре, колкото един мъж може да познава една жена, а е действителност току-що бях чул за пръв път да изговарят името й.
И мракът дойде.
Беше пълен и внезапен, и нямах време да реша сам ли потъвам или ме дърпат надолу.
49
Дълго, дълго време измина в мрака без сънища. Време без моето „аз“. Време нито топло, нито студено, време, в което нямаше нито щастие, нито страх, нито болка на място, което никоя измъчена душа не би искала да напусне. Но една игла проби дупчица в обвивката. Тъничък лъч светлина проникна вътре и докосна едно въображаемо око.
Движение.
Втурване към една точка, която се разшири и се превърна в проход към един свят, в който съществуваха времето, и веществото, и болката.
Проумях кой съм и залитнах под съкрушителната тежест на множество сходни спомени, изплували едновременно на повърхността.
Един Глас ми заговори, но не разбирах какво ми казва. Реех се като воал над златни пещери, а в тях покрай пътя седяха старци, застинали във времето, безсмъртни, ала неспособни да помръднат и клепач. Бяха луди. Някои от тях бяха покрити с ефирни ледени паяжини, сякаш хиляди зимни паяци бяха изпрели нишки от замръзнала вода, а отгоре надолу, от тавана на пещерата, растеше омагьосана гора от ледени висулки.
Тъй като имах спомени за спомените в спомена, си припомних, че съм чел думи, много подобни на тези, някъде в нещо, което бях убеден, че още не е написано.