Като че онези, които искаха да се изправят срещу Черния отряд, бяха твърде малко.
Една фигура излезе от един коридор, привидно тъмен, но само заради мощната светлина около лудия магьосник. Този мъж беше висок, с абаносов цвят, гъвкав като пантера. Но не изпитах никакъв гняв, защото в царството на Пушека чувствата избледняват — въпреки че това беше Могаба, най-опасният от генералите на сенчестите.
Подозирам, че Дългата сянка ценеше Могаба не толкова заради способностите му, колкото заради това, че можеше да му има доверие. Могаба нямаше къде да отиде. Отрядът е преградил всички пътища за бягство.
Не разбирам защо Знахаря не мрази Могаба. По дяволите, той оправдава този човек, дори го жали. Много по-присърце приема враждата си с Кинжала.
— Оплаквача донесе новини — рече Могаба. — Защитата против бури вече не работи.
Дългата сянка изсумтя.
— Видях. Малките ми сенки продължават да вършат работа. Спомням си, предсказах, че те бързо ще наваксат. Да ти хрумва как тази жена Сенджак е успяла да възстанови силите си, когато според самата природа на тези неща тя би трябвало да зависи от милостта на всеки, който знае Истинското й име?
Имах чувството, че всъщност той иска да разбере как е оцелял Оплаквача, след като Господарката е възстановила силите си, а старите й зловещи знания бяха останали непокътнати. Дългата сянка виждаше света през лупата на параноята.
И аз самият се чудех за силите на Господарката. Знахаря предполагаше, че е свързано по някакъв начин с прекосяването на Екватора. Но това не звучеше приемливо. Нито Едноокия, нито Гоблин смееха да изказват предположения. Самата Господарка отказваше да го обсъжда. Нямах представа в какво вярваше тя. Никой не я притискаше. Не бива да правиш това, ако искаш да останеш в дружески отношения с някой като Господарката. Ако не те харесва, тя може да е много неприятна.
— Нямам представа — рече Могаба. — Това не го разбирам. — Могаба не разбираше много неща, включително и никой от родните езици в тази област. Той общуваше с Дългата сянка на своя подобрен, но все още развален талиански. — Може да си е сменила името.
Дали това беше възможно?
Разбрах, че забележката на Могаба беше опит за шега. Но Дългата сянка заразмишлява над нея, сякаш това в някакъв определен смисъл бе възможно.
Мигът отмина. Дългата сянка се обърна към Сингх.
— Измамнико, защо си дошъл? В какви интриги те е заплел този път Оплаквача?
Вместо Нараян отговори Могаба:
— Черния отряд ги нападна в тяхната свещена горичка и изби всички освен него и момичето. Вашите тъкачи на сенки едвам имаха време да извикат Оплаквача, преди да умрат. Оплаквача намери тези двамата скрити на няколко мили оттам и ги подбра, като изпревари потерята само с няколко крачки.
Значи, това се случва съвсем скоро след нашето нападение. И ето ти на теб изненада. Бях убеден, че Нараян е получил предупреждение от Господаря на сенките, но не беше така. Как тогава бе отхвърлил магията за сън?
Споменаването на тъкачите на сенки разтърси Дългата сянка. Стори ми се, че ще изпадне в един от прочутите си пристъпи на гняв с пяна на устата. Тези странни дребни старци бяха средства, които той не смееше да пропилява. Цял живот ги бе обучавал и се бе грижил за доста от тях през годините.
Той пое продължително дъх, задържа го, сдържа лудостта си.
— Грешката е моя. Не биваше да ги пращам. Имаш ли представа как нашите врагове са могли да се появят по време, толкова благоприятно за тяхната кауза?
Никой не посмя да му съобщи новината, че можехме да застанем зад гърба му по всяко време, когато ни се прииска.
— Това не е хубаво — отбеляза Дългата сянка. — Всеки ден те разработват нови средства. И с всеки ден нашите се топят. — Той изгледа сърдито Сингх. — Какво получаваме от тези Измамници?
Могаба отвърна:
— Те шпионират. Много скоро ще предприемат избрани убийства. Врагът не показва тази програма да му е известна. Ако убийствата са успешни, постигнатото ще е по-ценно от всичко, освен решителния сблъсък на бойното поле.
Той прикани с поглед Сингх да каже нещо, но Нараян си държеше езика зад зъбите.