— За съжаление надеждността на разузнавателните данни, които събират Измамниците, намалява с всеки доклад — продължи Могаба. — Врагът постигна значителен успех в усилията си да унищожи култа.
Отново никой не каза нищо.
— Господарката и Знахаря станаха много агресивни към шпионите — продължи Могаба. — Убеден съм, че това означава, че предстои неизбежен важен ход.
— Зима е — отбеляза Дългата сянка. — Моите врагове не бързат. Стига им да ме уморят, като ме гризат по малко. Така нареченият Освободител никога няма да реши, че има достатъчно войска и оръжия.
За това беше прав. Знахаря се стремеше да натрупа все повече и повече.
Оплаквача се присъедини към групата, потискайки писък.
— Вражеските трудови батальони построиха павирания път, свързващ Талиос и Стормгард — изрече дрезгаво той. — Подобен път, свързващ Стормгард със Светлосянка, е почти завършен.
Светлосянка се намира близо до сърцето на най-гъсто населената и най-преуспяваща област в Сенчестите земи. Там върховен господар бе Тъкача на сенки. На думи градът и околностите му все още дължаха вярност на Дългата сянка, ала нашите войници строяха необезпокоявано път там.
Чудех се защо ли. Стратегическият план на Знахаря не го изискваше. Той нямаше намерение да обсажда Светлосянка. Това би обвързало твърде много хора за твърде много време.
— Натискат ни навсякъде — оплака се Могаба. — Не минава ден да не чуем за падането на някой следващ град или село. На много места местните вече изобщо не оказват съпротива. Глупаво ще е да предположим, че Знахаря и Господарката ще уважат годишните сезони.
Дългата сянка обърна страшната си маска към Могаба и той трепна.
— Ти предприе ли нещо да затрудниш провеждането на голяма кампания, генерале?
Когато една армия е толкова далеч от дома, трябва да се прехранва от земята. Не можеш да носиш достатъчно храна и фураж, за да я изхранваш дългосрочно.
— Много малко. — Могаба не показа нито грам разкаяние. — Дадох заповеди. И враговете ни явно са осведомени за тях.
— Какво? — тросна се Дългата сянка.
— Те очакват от мен да стоя на място — Могаба посочи Сингх и той кимна с неохота. — Тяхната стратегия предполага, че аз ще защитавам една определена точка. Вашите заповеди не ми дават възможност да воювам така, че да им се налага да разделят силите си, отблъсквайки атаки от всички възможни направления. Селата се предават без бой, защото знаят, че помощ няма да дойде. Бих могъл да разбия тези глупаци поотделно и навсякъде, ако стратегията ни веднага се промени.
„Не съм убеден“ — помислих си, докато се реех там, доволен, че разполагаме с Пушека.
— Не! — Дългата сянка принуди разтрепераната си плът да се обърне на юг и се загледа в равнината от блестящи камъни. — Ще обсъждаме военните въпроси само насаме, генерале.
Оплаквача нададе ужасен вик с подигравателни нотки. Сингх буквално се шмугна в капандурата. Презрението му към Господаря на сенките бе очевидно за всички, освен за самия Дългата сянка — макар че вероятно на самия магьосник не му пукаше. За Господаря на сенките този Удушвач не беше нищо повече от полезен термит. В съзнанието му никой от нас не беше нещо повече от вредно насекомо.
Детето си тръгна последно. То огледа студено Дългата сянка. Очите й изглеждаха стари и коварни като самото време. Страшничка си беше, несъмнено.
Зачудих се какво ли си е помислил Стареца, като я е видял.
Ако изобщо е посмял да я погледне.
— Според тях аз не зная какво върша — рече Дългата сянка.
— Войниците ми само си губят времето — отвърна Могаба. — Пропиляват и малкото предимства, които имаха.
— Може и да си прав. Но за да нападнеш в която и да било посока, ще трябва да изоставиш всякаква защита, която бих могъл да ти осигуря. Без загубените си другари аз не мога да достигам толкова далече като някога. Ще рискуваш ли да излезеш срещу техните магии без подкрепата на моята? — Могаба изсумтя и се загледа в сияйната равнина. — Смяташ ме за страхливец, защото се боя от това ли, генерале?
— Признавам опасността. Оценявам закрилата ти. Но мога да предприема много неща. На Кинжала му бе позволено да действа в ограничен мащаб и той постигна много. Без съмнение Кинжала многократно доказа как тези талианци ще рухнат, ако атакуваш слабото им място.
— Имаш доверие на Кинжала?