Выбрать главу

— Повече от останалите. И той като мен няма къде да бяга. Но на никого нямам пълно доверие, а най-малко на съюзниците ни. Нито Оплаквача, нито Измамника се присъединиха към нас от любов към нашата кауза.

— Така си е. — Очевидно развеселен, Дългата сянка като че се поотпусна. — Трябва да обясня, генерале. — Изненадата на Могаба ми подсказа, че се случваше нещо необикновено. — Не стоя затворен тук заради равнината. Мога да напускам Наблюдателницата за кратко. И ако е неотложно, ще я напусна. Стражите на Портата на сенките са свежи, силни и надеждни, и напълно в моя власт. Но ако изляза навън, ще трябва да е незабележимо. — Могаба отново изсумтя. — Причината да стоя тук е, че в тази игра участват и играчи, които не бият толкова на очи.

Могаба се намръщи. И на мен ми прозвуча тъпо.

— Оплаквача произхожда от рода, наричан някога Десетте, които били покорени.

— Знам.

— Сянка на бурята също е учила в това училище за роби. Друга негова възпитаничка е сестрата на Сенджак. Наричали я Ловеца на души.

— Мисля, че сме се срещали.

— Да, тя те унижи при Стормгард. — Всъщност тогава това беше Господарката. Нали така?

Могаба кимна. Бях изненадан. Времето като че го бе надарило със способността да овладява гнева си.

— Преди няколко години обстоятелствата заблудиха Оплаквача и мен. Взехме в плен Ловеца на души, убедени, че сме пленили сестра й. По онова време тя се маскираше като Сенджак, така че за грешката беше виновна по-скоро тя, отколкото ние. Тя избяга в една суматоха, възникнала впоследствие. Въпреки че не се държахме зле с нея, тя неоснователно таи злоба към нас. И преди ни е правила бели и чака възможност да ни нанесе голяма вреда.

— Мислиш, че ако напуснеш Наблюдателницата, тя може да се самопокани вътре и да забрави да заключи вратата?

— Точно така.

Ха! Представете си, да завземеш тази невероятна крепост!

Могаба въздъхна.

— Значи, независимо дали ми харесва или не, това ще се реши на Равнината на Чарандапраш.

— Да. Ще победиш ли?

— Да. — На Могаба никога не му е липсвала самоувереност. — Ако Знахаря е останал такъв, какъвто го познавам, белязан с мека жилка.

— Ако?

— Той се крие зад сто маски. Меката му жилка може да е поредната от тях.

— Значи този човек те тревожи въпреки желанието ти да не го вземаш под внимание.

— Продължаваме да угаждаме на силите му, не да атакуваме слабостите му. Даваме му време да мисли, да планира, да маневрира и няма нужда той да прилага тънкости. Войските му напредват навсякъде. По границата хората се страхуват повече от Черния отряд, отколкото от теб. По чиста злоба нищо не може да се сравни с войната му срещу групата на Сингх. Знахаря, който помня аз, би взел пленници. Той би опростил Удушвачите, склонни да се откажат от своята религия.

„Да, бе“ — помислих си присмехулно аз, но после се замислих. Могаба можеше и да е прав. Знахаря прощаваше — някога.

— Може би Сенджак иска да се даде пример.

— Да, тя е корава. Но нейното влияние не обяснява защо Знахаря затри седем хиляди живота в опитите си да докопа Кинжала.

Какво? Това беше новина.

— Кинжала го предаде.

— И аз го предадох. А бях член на Черния отряд. Кинжала беше само авантюрист, не беше брат. А мен той не ме е преследвал по този начин. С Кинжала води лична война.

Свадата с Кинжала и последвалото бягство и предателство на последния озадачаваше мнозина, особено приятелите му Корди и Уилоу. А моето име оглавяваше списъка на озадачените. Шушнеше се, че Знахаря бил надушил, че между Господарката и Кинжала наистина има нещо. Каквото и да е било то, нямаше съмнение, че той е обсебен от Кинжала по същия начин, както и от Нараян Сингх.

Господарката не се намесваше във вендетата на Знахаря. Нито пък му помагаше.

— Това тревожи ли те?

— Знахаря ме обърква. В някои отношения е станал опасно непредсказуем. Същевременно все повече и повече се превръща във върховния жрец на култа към Черния отряд и не признава никакви други богове, освен безценните му Анали.

Това не беше вярно. С времето Знахаря се интересуваше все по-малко от всичко това. Но нека позволим на Могаба да преувеличава — нали искаше да пробута нещо.

— Боя се, че може дотолкова да се е променил, че ще нападне по начин, толкова новаторски, че няма да се усетим, докато не е станало късно.

— Само да опита. Очакват го само нещастия.