— Ще дойде. Но дали крайният изход е толкова сигурен? — Имах чувството, че и двамата хранят големи съмнения, но всеки от тях се съмняваше главно в другия.
— Ти отново се върна към моите ограничения. Въздържай се. Страх ли те е от него?
— Той ме ужасява! Повече, отколкото ме ужасява Господарката. Господарката е пряма в омразата си. Тя те напада направо, с всичко, с което разполага. Знахаря с всички сили се старае да те забаламоса да погледнеш нанякъде, докато той забива нож в гърба ти. И той те напада с всичко, с което разполага — но как ли ще го използва? Той не е човек на честта.
Могаба всъщност не искаше да каже, че Знахаря е безчестен, а че не е благородник в смисъла, който означаваше толкова много за него, въпреки че и той вече не можеше да бъде смятан за кавалер.
— Изгубил е разсъдъка си — продължи Могаба. — Не съм убеден, че самият той е наясно какво прави. Тези дни ще му се наложи да се изправи срещу много неща, които нямат прецедент в неговите Анали.
Пак сбърка, приятелче. След четиристотин години все някъде в Аналите има прецедент за всичко. Номерът е да знаеш как да търсиш.
— Той си има ограничения, генерале.
— Разбира се. Тези талианци са метежни разколници.
— И точно това може да го довърши. Политически той няма да има друг избор, освен скоро да си опита късмета при Чарандапраш. И там ще го смажем.
— А ако аз го направя? Трябва да обмислим какви възможности предлага животът, освободен от заразата, наречена Черния отряд.
— Така ли?
— Една спечелена битка няма да е достатъчна. Ако и един от тях оцелее и Копието на страстта остане негова собственост, нови армии ще въстанат срещу нас. Господарката го доказа.
— Тогава ще имаш удоволствието да ги разбиеш пак. — Могаба искаше да възрази, но избра да не лае срещу вятъра.
— След като Наблюдателницата бъде завършена, можеш да се втурнеш в каквито си искаш приключения с моето одобрение и пълната ми подкрепа.
— Приключения?
— Разбирам те по-добре, отколкото предполагаш. Ти беше най-великият воин на Геа-Ксле, но не можеше да го докажеш на себе си. В Черния отряд ти бе в сянката на своя капитан и на Сенджак. За теб беше важно да поемеш командването, за да проявиш своята мащабност и гениалност. И когато тази възможност ти се удаде, всичките ти усилия бяха подкопавани и осуетявани. Ти дойде при мен, защото Черния отряд не ти предоставяше възможността, от която имаше нужда.
Могаба кимна, ала не изглеждаше много доволен от себе си. И това ме учуди. Смятах го за твърде самомнителен, че да изпитва някакви нравствени угризения.
— Върви. Завладей света, генерале. С удоволствие ще ти помогна. Но първо трябва да съкрушиш Черния отряд. Трябва да спреш талианците. Защото, ако аз рухна, ти няма да имаш нищо. Дали Удушвачът наистина ще ни помогне толкова?
— Може би. Той говори големи приказки за своята богиня, която щяла да се намеси, но аз не бих разчитал на тях. Всъщност, никога не съм виждал богове да се месят в работите на смъртните.
Странно. Богът на Могаба беше богинята на Нараян, повече или по-малко. Дали Могаба бе загубил вярата си? Може би Деджагор бе всял дълбок страх и у него.
— Използвай ги. И не оставяй нито един, който да се обърне по-късно срещу нас. — В моето въображение Господарят на сенките винаги е бил огромно смрадливо въплъщение на самия дявол, колоритен луд от величината на най-лошите Покорени от севера. Но истинският Дългата сянка беше просто злобно старче, благословено с твърде голяма власт.
— Ако Годината на черепите дойде, искам тя да бъде нашата година, не тяхната — каза той на Могаба.
— Разбрано. Какво мислиш за детето?
Дългата сянка изсумтя раздразнително.
— Страшничка е, нали? Хилядагодишна. Досущ майка й в миниатюра, само че по-страшна. По-мощна, таяща в себе си по-дълбок мрак.
Можеше и да е прав. Детето определено изглеждаше странно и зло през призрачния ми поглед.
— Може да ни се наложи да побързаме да я пратим в прегръдките на нейната богиня — отбеляза Господарят на сенките.
Могаба сви рамене и се обърна да си върви.
— Искаш ли да видиш още някой насаме?
— Оплаквача. Чакай!
— Какво?
— Къде е Копието на страстта?
— Там, където е Знахаря, според мен. Или Знаменосеца. Предполагам, че това все още е онази змия Мъргън.
И аз те обичам, Могаба.