— Трябва да го завладеем. Това не е ли задача за Измамниците? Погледнато в дългосрочен план, дори и унищожаването на Черния отряд няма да е достатъчно. И още нещо за Измамниците. Накарай ги да разберат защо Сенджак иска всичкия този бамбук.
— Бамбук?
Дали тук имаше ехо?
— От месеци тя опосква талианските земи. Където и да отидат войниците й, плячкосват бамбук.
— Любопитно. Ще разбера. — Проследих Могаба. Щом се откъсна от перилата, той промърмори:
— Бамбук. Трябва да угаждам на тоя, смахнатия.
Опитах се да поема на юг от Наблюдателницата. Пушека измина съвсем кратко разстояние и се стъписа. Е, добре.
Скоро щях да разбера онова, което исках, предполагам. След като се оправим с Дългата сянка и Наблюдателницата, равнината беше следващата в списъка от пречките по пътя ни за Катовар.
52
Върнах се в стаята с Пушека и нашия смрадлив любимец Удушвача. Бях гладен и жаден, но и толкова възбуден, че треперех. Не бях разкрил кой знае какво от отекващия в съзнанието ми смисъл, но, богове! Какъв потенциал!
Пих от каната, прочистих гърло и вдигнах ъгъла на кърпата, с която бе покрит пленникът.
— Ей, ти, там вътре! Искаш ли да си пийнеш? А искаш ли да ми разкажеш? — той спеше. — Е, тъй да бъде.
И сега какво? Помощта още не беше пристигнала. Загризах един от камъните на майка Гота. Той позасити глада ми. В този миг това бе единственото ми желание.
И сега какво? Да продължавам така, докато някой не дойде да ме изведе? Да видя Господарката? Да потърся Гоблин? Да издиря Кинжала? А какво ще кажете да открия къде се крие Ловеца на души? Тя трябваше да е някъде там, въпреки че напоследък не се бяхме препъвали в нея. Нямаше място, свободно от гарвани, щом наблизо имаше член на Отряда.
Ловеца на души е търпелива. Това е най-страшното й качество.
Бях като детенце в сладкарски магазин.
Реших да потърся Ловеца на души. В момента тя беше най-старата тайна.
Пушека веднага скочи, но после спря. Колкото повече настоявах, толкова повече се изнервяше неговата душа, или ка, или каквото ще да е там.
— Добре, де. Тя и без това винаги е носела повече неприятности, отколкото искам да си навличам. Хайде да намерим смахнатата й сестра.
Господарката не вдъхваше никакъв страх у Пушека.
Открих я в цитаделата в Деджагор, в залата за съвещания, заедно с четирима мъже, наведени над една карта. Границата беше означена на картата далече на юг от града. Предишните граници също бяха отбелязани и означени с дати.
Трябваше й нова карта. Старата беше цялата изподраскана. Тя беше спечелила твърде много схватки.
Господарката е красавица дори и когато току-що се е върнала от бойното поле. Изглежда твърде млада за Знахаря, въпреки че е много по-стара и от Едноокия. Едноокия никак не го биваше в магиите за младост.
Двама от придружителите й бяха мъже от Отряда, Нар от Геа-Ксле, нахъсани да покажат на света, че Могаба и неговите предатели са мутанти и че такива като тях няма да се появят повече. На мен тези не ми минаваха. Нито пък на Господарката или на Стареца. Бяхме сигурни, че Могаба е оставил някого след себе си. Веднъж Знахаря ми каза:
— Оглеждай се за някой, който ще започне да сочи с пръст. Той ще бъде предателят.
Третият беше Прабриндрах Драх, сегашният владетел на Талиос. За талианец той беше толкова безличен, че не можеше да диша от безличие. Последните четири години се беше посветил на изучаване на военното изкуство. Сега оглавяваше цяла дивизия, дясното крило на армията на бойното поле. Господарката и Стареца положиха големи усилия да го вкарат дълбоко във военната си машина, за да има там лична цел, която да защитава.
Последният беше изумителният Уилоу Лебеда. Когато се съсредоточих върху него, Пушека се изнерви и това ми доказа, че на някакво ниво съзнанието му беше будно. Двамата с Лебеда се разбираха като плъх и мишка.
Сега Лебеда е капитан на Кралската гвардейска част, прикрепена към Деджагор.
Лебеда носи русата си коса по-дълга от черната коса на Господарката, която стигаше до раменете. Понякога я сплита на плитки, но в момента беше вързана на опашка. И косата на Господарката беше вързана на опашка. Обикновено я носи разпусната. Постоянно я реши и мие, когато има възможност.
Станал войник по случайност, Лебеда не искаше да бъде герой. Неговата Гвардия съществуваше извън армията и функционираше главно като военна полиция. Той и неговата част бяха пряко подчинени на принца и сестра му.