— Оплаквача спря да атакува постовете ни — каза Господарката.
— Ти каза, че той не бил глупав — отвърна Лебеда.
— Когато не го улучих, бях твърде близо до него. Това го наплаши завинаги.
— Нашите нападения явно ги тревожат — отбеляза единия Нар.
— Те тревожат мен, Иси. А аз ги разреших. — Господарката потръпна.
— Те са успешни.
— Няма съмнение.
— Но дали Освободителят ще ги одобри? — попита принцът.
Усмивката на Господарката разкри блестящи бели зъби, може би прекалено съвършени. Тя отрано бе овладяла козметичната магия.
— Не ги одобрява. Определено. Но няма да се намесва. Тук действам аз и разчитам на собствения си опит.
— Дали Дългата сянка ще пусне Могаба да се развихри? — попита принцът. Бригадните командири Нар се напрегнаха. Могаба ги беше посрамил много, като позволи на горделивостта и суетата да го изкушат да изостави древните идеали на Нар. Да не споменаваме, че в битка той щеше да им посини задниците. Щеше да е същински ад.
— Вие там, долу вземате ли пленници? — попита Лебеда.
— Да. И онова, което знаят те, се побира в напръстник и ще остане място и за щъркелово гнездо. Никой на по-отговорна позиция там, долу не седи около лагерния огън да си разменя тайни с войската.
Когато нейният поглед бе насочен надругаде, Лебеда я зяпаше. Виждаше жена, висока метър и шейсет и пет, синеока, 55 идеално подредени килограма. За тези краища на света тя беше едра и на вид скоро щеше да навърши двайсет. Старата черна магия. Лебеда изглеждаше съвсем прозрачен.
Господарката е студена, твърда, отдадена и по-смъртоносна от меч, притежаващ свободна воля, но тия момчета явно просто не могат да се сдържат. Започна се със Стареца, много отдавна, но парадът продължава. Любовната треска струва много на Кинжала.
Въпреки всичко, което би могло да се случи с Кинжала, аз съм убеден, че Господарката е жената на Капитана и на никой друг. Но каквото и да се беше случило, Знахаря го бе взел присърце. Прогони един свестен човек при врага и донякъде стана студен като самата Господарка. Сега през половината време, че и повече, Знахаря е същинско бойно куче, толкова свирепо, че когато се разлае, дори принцът и Радишата подскачат. Господарката се зачуди на глас каква ли е целта на нападенията на Оплаквача. Лебеда изломоти отговора на Кофата:
— Иска да изтреби хората от Черния отряд. Това беше очевидно.
— Така ли? — попита Господарката. — А има ли още нещо?
Единият Нар отговори:
— Могаба не би се пробвал срещу по-слаб противник. Дългата сянка може би иска да ги премахне, за да успее да манипулира по-добре натрапчивите идеи на Могаба. Или пък се опитва да предизвика последната битка, като непрекъснато ни дразни.
Принцът кимна. Сега той наблюдаваше Господарката със светнали очи.
Дали бе фаталният чар на злото?
— Може би той иска да докара Знахаря на фронта.
Колко пъти през вековете Господарката е стояла така, готова да се развихри с огън и меч?
— Трябва да преместим щаба по-близо до действията — рече тя. — Забавянето на връзките вече е неприемливо. Лебед, подай ми картата.
Лебеда взе от един шкаф карта, покрита с мистични драскулки. По предпазливостта му личеше, че тези неща му бяха мътни и той искаше така и да си остане.
Картата изобразяваше далечния юг. Голямото празно пространство отляво бе наименовано Шиндаи Кус — това беше пустиня. Под некартографирания долен край на пустинята също имаше празно пространство с надпис „Океан“.
От Шиндаи Кус започват планините, които най-общо наричат Дандха Преш — оттам те тръгват на изток и завиват на север. Докато лъкатушат, планините стават все по-сурови и по-сурови и представляват източната граница на талианските територии. Планинската верига често сменя местното си име. На изток от Шиндаи Кус тя се смята за непроходима, освен през високопланинския проход при Чарандапраш.
Дългата сянка, Капан за сенки и Наблюдателницата се намираха от другата страна на Дандха Преш. Армията на Могаба бе тапата в прохода, който се стесняваше като гърло на бутилка по пътя на юг. Често обсъждана тема кажи-речи от цяла вечност, когато офицерите не слушат, беше колко зле ще си изпатим, ако се пробваме срещу Могаба.
Явно навън настана някаква тупурдия, защото Лебеда се втурна към прозореца.
— Куриер — съобщи той. Аз не чувах никакви звуци извън стаята. А погледнех ли през прозореца, не виждах нищо освен сивота. Странно.