Господарката избута с лакет Лебеда настрани.
— Няма как новината да е добра. Хванете го, преди да се е разприказвал.
Уилоу се върна бързо.
— Не е чак толкова лоша. Изглежда, грамадна тълпа от фанатици шадари и ведна преследвали Кинжала и са имали лошия късмет да го хванат.
Какво? Та това не беше новина. Аз го знаех. Господарят на сенките също го знаеше… Разбира се. Господарката си нямаше Пушек или смахнато ревливо приятелче с летящо килимче. А и аз го научих съвсем скоро. Може би ми се струваше, че е по-отдавна, защото го бях разбрал толкова далече оттук.
— Какви ги дърдориш? — попита Господарката.
— Кинжала изтрепал над пет хиляди религиозни откачалки, които го преследвали, за да го накажат за религиозните му изстъпления. — Кинжала се отнасяше доста сурово с храмовете и свещениците при всяка изпаднала му възможност.
Отношението му към религията беше силно свързано и с бягството му. Преди да се сдърпа със Стареца, той бе превърнал всички талиански свещеници в свои заклети кръвни врагове. Вярващите смятаха изпадането му в немилост за дар божи.
Сигурен бях, че свещениците тайно с нетърпение очакваха съдбата на всеки от нас да стане дар за ангелите.
— Пет хиляди?
— Може би и повече. Може би към седем хиляди.
— И се вихрят свободно? Как е могло да се случи? — Нито на управляващото семейство, нито на нас ни харесваше големи групи неподвластни на нас въоръжени мъже да се скитат наоколо и да поправят несправедливости. — Вън. Всички вън. Върнете се след два часа.
В мига, в който остана сама, Господарката започна да мърмори.
— Проклетият Знахар! — Тя грабна някакви магически неща от шкафа. — Съвсем е откачил.
Разбрах, че когато скиташ с Пушека, трябва дяволски много да се съсредоточаваш. Ако си позволиш да се вглъбиш, времето лети.
Частици от всичко, което ми се случваше, идваха при мен без никакъв разумен ред, и почти се загубих в опитите си да подредя пъзела.
Осъзнаването на това и ужасът, до който доведе то, колкото и слабо да го усещах там, ме върнаха в настоящето, на мястото, което наблюдавах, преди да се разсея. Бяха изминали часове.
Господарката продължаваше да се оплаква от Стареца.
— Какво му става? Как е могъл да повярва на проклетите слухове?
Беше сърдита. Бе успяла по мистичен начин да огледа далечното бойно поле след битката. Осеялите го трупове я разстроиха още повече.
— Проклет глупак! — Това бе най-тежкото поражение за талианските войски след Деджагор.
От някаква закътана ниша в шкафа тя извади черна кърпа. Стреснах се, въпреки че най-внимателно бях изчел нейните Анали. Това беше копринен румел на майстор Удушвач. Тя започна да се упражнява с кърпата убиец.
Може би това й помагаше да се отпусне.
Беше разстроена, защото я бяха изолирали от нещо. Обикновено тя беше партньор на Капитана.
„Това трябва да ти подскаже нещо, жено — помислих си аз. — Напоследък той отрязва всички.“
Кърпата трепкаше в ръцете й. Беше добра. Зачудих се — дали все още съществуваше някаква връзка с Кина?
Дали Знахаря не се боеше, че би могла да съществува?
Не току-така бяха нарекли тези хора Измамниците.
Тя се успокои и прати да извикат съветниците й. След като се събраха, тя заяви:
— Има оцелели от тази битка. Някои все още са там — погребват мъртвите. Хванете ми неколцина.
53
Знахаря така и не се върна в тайната стая. Нито пък Едноокия, нито дори Радишата, за да измъчва нашия пленник. Никой не ме разбуди.
Върнах се там почти неволно, може би призован от тялото си. Дълго време ме нямаше. По-дълго от времето, което лично аз бях прекарал отвън. Вглъбяването ми сигурно се е проточило повече, отколкото си мислех.
Стомахът ми ревеше като звяр. Но печените камъни на Майка Гота бяха свършили.
Удушвачът пак беше бутнал кърпата и ме гледаше с опулени очи. Имах чувството, че се е готвил да стори нещо, за което щях да съжалявам.
Открих, че е успял да освободи едната си ръка.
— Непослушно момченце! — Отпих продължителна глътка от каната с вода и пак се втренчих в него. После се опитах да реша дали да вляза още веднъж в лабиринта и да пробвам да се докопам до още от смъртоносните печива на Майка Гота, или да остана тук и да хвърля още един поглед върху широкия свят през очите на Пушека, докато чакам да дойде помощ.