— И със сигурност не ме е отвлякъл Могаба?
— Не. На онова място нямаше Нар. Всъщност, скоро след като те отвлякоха, някой нападнал и Могаба. Може би са крояли да го убият.
— Джайкури? — Сигурно местните искаха да се доберат до сърцевината на проблема.
— Може би. — Но не прозвуча убедено. Изглежда, трябваше да хванем пленници.
— Къде е Едноокия? — Само Едноокия би могъл да пробие онази дупка в стената.
— Замита следите ни — отвърна Свещаря.
— Хубаво. — Вече бях в почти нормално състояние. Което означаваше, че бях объркан, както винаги, предполагам. Който и да ме беше отвлякъл, явно много се беше ошлайфал, щом бе успял да се промъкне незабелязан през територията на Нюен Бао.
Чичо Дой прочете мислите ми.
— Не сме разбрали как злодеите са успели да те причакат, нито как другите са се промъкнали толкова близо до Могаба. Онези четиримата платиха с кръвта си.
— Той ги е убил?
— Според всички описания битката е била епична — четирима срещу един.
— Браво на Могаба. Дори и той заслужава малко щастие в живота. — Приближавахме къщата, която бяхме замаскирали като главен щаб на Отряда. Поканих всички вътре. Момчетата запалиха огъня. Когато Едноокия дойде, му предложих да провери дали не можем да измъкнем отнякъде бира — бях чул, че някаква бира се мотае наоколо, а едно питие щеше да ни дойде добре.
Като мрънкаше, Едноокия потъна отново в нощта, и съвсем скоро двамата с Гоблин се върнаха, помъкнали едно буре.
— Аз черпя — съобщих на всички. Едноокия изхленчи.
Съблякох се и се пльоснах на масата. За това ни трябваше огънят — да пообърне въздуха. — Едноок, как ти изглеждам?
Отвърна ми с тон на човек, който отговаря на глупав въпрос:
— Като някой, който е бил подложен на мъчения. Не знаеш ли как си попаднал на улицата?
— Предполагам, че са ви чули да идвате и са ме изхвърлили, за да ви отвлека вниманието, докато се измъкнат.
— Ама не стана. Обърни се настрана.
Забелязах някакво лице да наднича през една отворена врата.
— Влез. Пийни една бира с нас.
Синдху, външният човек, пристъпи при нас. Пое халбата, но явно му беше много притеснено.
Забелязах колко внимателно го наблюдава чичо Дой.
58
Тази изпълнена с приключения нощ продължаваше. Все още не можех да се ориентирам, все още имах болки и определено все още бях изтощен, но сега увивах въже около тялото си, за да мога да се спусна надолу по външната страна на стената.
— Сигурен ли си, че Нар не могат да ни видят от кулата на портата?
— По дяволите, хлапе, не може ли просто да се разкараш? Натякваш по-гадно и от тъща!
Разбираше ги Едноокия тези работи, имал е няколко тъщи.
Заслизах надолу. Защо ли се оставих на Гоблин и Едноокия да ме подмамят?
Когато стигнах грубо скования сал, там ме чакаха двама талиански войници. Те ми помогнаха да се кача.
— Колко дълбока е водата?
— Седем стъпки — отвърна по-високият. — Можем да я прекосим с прът.
Въжето се размърда. Придържах го. Скоро Синдху тупна върху сала. Единствено аз му помогнах. Талианците се правеха, че той не съществува. Дръпнах здраво въжето три пъти, за да разберат горе, че тръгваме.
— Почвайте да бутате с пръта.
Талианците бяха доброволци, избрани отчасти защото бяха добре отпочинали. Те се радваха, че напускат града, и им беше тъжно, че трябваше пак да се връщат в него.
Смятаха това прекосяване за експеримент. Ако успеехме да стигнем брега, да се промъкнем между южняците и да се върнем в Деджагор утре през нощта, или следващата нощ, скоро цели флотилии щяха да рискуват да прекосят водата.
Ако се върнехме. Ако войниците на Тъкача на сенки не ни засекат. Ако изобщо откриехме Господарката, за която талианците не подозираха, че е част от мисията…
Едноокия и Гоблин ме изврънкаха да търся Господарката. „Хлапе, не обръщай внимание на тия наранявания“. Тия не се шегуват. Синдху дойде, защото според Кай Дам било добра идея да го изкараме от Деджагор. Никой не го попита какво мисли самият той. Талианците трябваше да ме охраняват и да ми осигуряват силен гръб. Чичо Дой също пожела да дойде, но не успя да убеди Говорителя.
Прекосяването мина гладко. Щом стъпихме на брега, аз извадих от джоба си зелена дървена кутийка и пуснах пеперудката вътре на свобода. Тя щеше да отлети при Гоблин и пристигането й щеше да им съобщи, че съм стигнал брега жив и здрав.