Имах още няколко кутийки в различен цвят. Във всяка имаше пеперудка, която трябваше да пусна при определени обстоятелства. Щом се заизкачвахме нагоре по една пропаст, Синдху тихо пожела да поеме водачеството.
— Имам голям опит в тези неща — каза ми той. Само след минути му повярвах. Той се движеше много бавно, внимателно и съвсем безшумно.
Аз се справях сносно, но не чак толкова добре. Двамата талианци все едно се бяха закичили с хлопатари.
Не бяхме стигнали далеч, когато Синдху изшушна предупредително. Замряхме, а мърморещите сенчести се изнизаха напреки на нашата пътека на двайсетина крачки по-нагоре по хълма. Улових част от разговор, от който стана ясно, че топлото одеяло е за предпочитане пред нощно патрулиране по хълмовете. Изненада. Човек би предположил, че в чуждите армии е по-различно.
Час по-късно срещнахме и друг патрул. И той ни подмина, без да забележи присъствието ни.
Вече бяхме преминали отвъд пръстена от хълмове, когато зората започна да се процежда от изток и увеличи видимостта дотолкова, че бе твърде опасно да продължим да се придвижваме.
— Трябва да си намерим скривалище — каза ми Синдху.
Стандартна процедура на неприятелска територия. Не беше проблем. Тук овразите целите бяха обрасли с храсталаци. Човек можеше като нищо да изчезне в тях, стига да не е забравил да си свали оранжевата нощница.
Изчезнахме. Захърках секунди след като легнахме на земята. И не отидох никъде другаде и в никое друго време.
Събуди ме мирисът на пушек. Седнах. Синдху се надигна в почти същия миг. Забелязах един гарван, който ме разглеждаше толкова отблизо, че трябваше да си кръстосам погледа, за да го фокусирам върху него. Талианецът, който трябваше да бди на пост, спеше. Толкова за добрата почивка. Нищо не казах. Синдху също си замълча.
След малко опасенията ми се потвърдиха. Някой извика на езика на южняците. Отговориха му. Гарванът се заливаше от смях.
— Знаят ли, че сме тук? — много тихо попита Синдху. Изглежда, му беше трудно да повярва.
Вдигнах пръст — знак, че искам тишина, ослушах се и различих няколко думи.
— Те знаят, че тук има някой, но не знаят кой е. Нещастни са, защото не могат просто да ни убият. Господарят на сенките иска пленници.
— И не се опитват да ни подмамят да излезем?
— Те не знаят, че някой от нас разбира наречието им. — Гарванът албинос пред мен изграчи, запляска с криле и излетя от храсталака. Още двайсетина се присъединиха към него.
— Щом не можем да ги избегнем, трябва да се предадем. Не бива да се бием. — Синдху беше един нещастен младеж.
Съгласих се. И аз самият бях един нещастен младеж. Талианските войници бяха още двама нещастни младежи.
Не можахме да избегнем нищо и никого. Гарваните намираха усилията ни за забавни.
59
Времето нямаше значение. Лагерът на Господаря на сенките беше разположен някъде на север от Деджагор. Ние четиримата бяхме сред първите взети в плен, но скоро към нас в затвора се присъединиха и още. Много от хората на Могаба искаха да напуснат града.
Щеше да му е по-лесно да изхранва онези, които останаха.
Едноокия и Гоблин като че успяваха да задържат положението в нашия квартал. Никой не знаеше, че са ме пленили.
Не пратих повече пеперудки, затова бяха разбрали, че вместо да намеря Господарката, си бях намерил белята.
Дори и стражите ни нямаха представа как възнамерява да ни използва Тъкача. Сигурно беше по-добре, че не знаем.
Прекарах безкрайни дни в пълна мизерия. Прасенцата в кочината си живеят много по-добре от нас. Пристигаха все повече пленници. Храната беше гадна. След няколко хранения всички се продрискаха. Нямаше канавки, нито дори проста дупка в земята. Не ни даваха да си изкопаем. Сигурно за да не ни стане прекалено добре.
Всъщност, животът ни не беше кой знае колко по-лош от този на сенчестите редници. Те вече нямаха нищо и не можеха да очакват нищо. Дезертираха с яростно темпо въпреки славата на Господаря на сенките. Мразеха Тъкача, задето ги е докарал до такова окаяно състояние. И си изкарваха яда на нас.
Не знам колко време сме стояли там. Загубих бройката на дните — през това време се мъчех да не умра от дизентерия. Само един ден забелязах внезапното отсъствие на гарваните. Бях толкова свикнал с гарваните наоколо, че вече забелязвах само отсъствието им.