Но в момента това нямаше значение. Кинжала отведе мен и Синдху по-далеч от пазачите ни.
— Вониш, Знаменосецо.
— Извикай придворните дами да ме изкъпят. — Не помня кога се бях къпал за последно. В Деджагор не хабяхме водата за глупости.
Разбира се, сега можехме да се къпем, когато си искаме, макар и в мръсна вода.
Кинжала се сдоби с чисти дрехи, като ограби няколко офицери южняци, и ни накара да се почистим и да посетим некадърните полеви лекари, които Знахаря се бе опитал да обучи за талианските войски.
Те разбираха от спиране на дрисък по-малко и от мен.
Господарката ме видя денем. Вече знаеше, че пленниците са дезертьори от града. Запита ме прямо:
— Защо избяга, Мъргън?
— Не съм дезертирал. Решихме, че някой трябва дойде да ви намери. Аз изгубих изборите… Хм. — Тя беше в мрачно настроение и очевидно самата тя боледуваше. Зарежи майтапите, Мъргън. — Едноокия и Гоблин решиха, че само аз заслужавам доверие и имам някакъв шанс да се промъкна. Те не можеха да напуснат града. Но не успях да се справя.
— Защо сте решили, че е нужно да изпратите някой?
— Могаба се самоизбра за бог. Обкръжен от вода, която държи южняците на разстояние, той няма нужда да се разбира с несъгласните с него.
— Черните мъже вярват, че служат на богинята, Господарке — рече Синдху. — Но тяхната ерес е чудовищна. Станали са по-лоши и от невярващите.
Наострих уши. Може би сега щях да науча нещо за тайфата на Синдху. Имах нещичко да си доизяснявам с тях. Още не бях открил никакви доказателства, че тези, които са ме отвлекли и са се пробвали да убият Могаба, не са били те.
Но още не проумявах защо са си направили труда.
Синдху и Господарката разговаряха. Въпросите й звучаха малко като доктрина. Отговорите на Синдху бяха съвсем безсмислени.
Веднъж Господарката прекъсна разпита, за да повърне. Един кльощав дребосък на име Нараян, който постоянно се навърташе наоколо, изглеждаше безмерно доволен. Забелязах, че Синдху се отнася към него с голяма почит.
Това никак не ме зарадва. От малкото, което знаех за техния култ, бях уверен, че не искам те да влияят на моите капитани.
Разпитът свърши. Приятелчетата на Кинжала ме отведоха. Събрах се с Лебеда и Бесния, което значеше, че има с кого да си говоря на някакъв разумен език. Но скоро се почувствах съвсем забравен.
— Какво правим? — попитах Лебеда.
— Не знам. Ние с Корди само се влачим подир Нейна светлост и се преструваме, че не я следим за Прабриндрах Драх и Радишата.
— Преструвате се?
— Няма смисъл да си шпионин, когато всеки го знае, нали? Но както и да е, всичките тревоги се падат на Бесния. Той е този, дето си играе на наденичка в хлебче с Жената.
— Значи това не е само злобен слух? Той наистина ли опъва Радишата?
— Трудно е да се повярва, а? Тя има лице като… Хей, Корди! Къде са картите? Тук си имаме едно гълъбче, което си мисли, че може да играе на тонк!
— Мисли си, а?! Лебед, ако играеш с мен, ще решиш, че аз съм измислил тая игра!
Бесния беше невзрачен тип с рижа коса, който биеше на очи само заради това, че беше бял в земя, където никой освен жените от харема, невидели слънце още от раждането си, нямаше бледа кожа.
— Езикът на Уилоу пак ли върви пред акъла му? — попита той.
— Може би. Направих цяла кариера като играч на тонк. Хей, ако не можеш да обереш някой скитащ мошеник на карти, те изритват от Черния отряд!
Бесния сви рамене.
— Значи ще извиеш врата на Уилоу така, че главата му да опише пълен кръг. Хайде, раздавай. Ще проверя дали могъщия генерал Кинжала не иска да се включи.
— Това ще го откъсне от очите на Господарката — измърмори Лебеда. Комай за него гроздето беше кисело. Бесния му се ухили и това потвърди предположенията ми.
— Какво толкова има в нея? — попитах. — Всеки мъж, който обикаля на задни лапи около нея за пет минути, почва да се върти наоколо с изплезен език и да се блъска в разни неща, да му се не види! Но аз съм около нея от години. Виждам, че си има всичко на нужните места, сглобено по възможно най-добрия начин, но не мисля, че бих се възбудил, дори и да не беше Господарката и да не беше женена за Стареца. — Не, че това беше вярно в буквален смисъл. Те не си бяха направили труда дори да се оженят.