Чичо Дой заслиза надолу.
Втренчих се в стената. Покриваха я ситни капчици влага, но това беше, защото камъкът беше по-студен от въздуха, а не защото водата беше почнала да се просмуква отвън.
Господарите на сенките бяха добри строители.
— Каменни войнико, добре ли си?
— Не е зле за човек с диария. Готов съм да танцувам на гроба ти, здравеняко. По някаква работа ли?
— Говорителя желае да те види. Пътешествието ти неуспешно ли беше? — и той кимна с глава към хълмовете навън, откъдето се бях завърнал.
— Ако наричаш две седмици гостуване на Господаря на сенките успех, направо ги разбих, чичо. Инак само успях да се разболея, да отслабна и да ми остане здрав разум колкото да избягам, когато някакви талианци нападнаха лагера на Тъкача на сенки, за да го дразнят. Всичко е наред, мога да стигна дотам пеша. — Само не ме оставяй да пропадна в някоя заешка дупка.
Лесно можех да стигна пеш до дома на Говорителя, но защо да се отказвам от преструвката, че съм твърде слаб, ако можеше да ми е от полза?
Обкръжението на Говорителя не се беше променило, само дето този път една миризма липсваше. Забелязах го още щом влязох вътре. Но не можех да определя кой точно мирис го няма.
Говорителя беше готов. Хон Трей седеше на мястото си. Красавицата вареше чай.
Кай Дам се усмихна.
— Тай Дей ни предупреди, че идваш. — По погледа и трепкането на ноздрите ми той разбра, че съм любопитен. — Дан се изправи пред небесния съдия. Най-сетне. Свърши едно мрачно време за тази къща.
Не можах да се сдържа — погледнах младата жена и забелязах, че и тя ме гледа. Погледът й мигом се отклони, но не толкова бързо, че да не се почувствам виновен, когато отново се обърнах към Говорителя.
Старецът не бе пропуснал нищо. Но не се развълнува заради нещо, което беше най-добре да не засяга изобщо. Мъдър беше този Кай Дам.
Бях почнал страшно да го уважавам това крехко старче.
— Трудните времена дойдоха, Знаменосецо, и ще доведат до още по-ужасно утре. — И той изкоментира разговора ми с Могаба достатъчно добре, за да ме убеди, че някой ни е наблюдавал.
— Защо ми го казваш?
— За да подкрепя твърдението си, когато ти казвам, че шпионираме чернокожите. След твоето заминаване те говореха само на родния си език, докато не изпратиха вестоносци до трибуните на кохортите и другите високопоставени талианци. Ще се съберат по времето за вечеря.
— Звучи мащабно.
Старецът се поклони леко.
— Бих искал да видиш нещо сам. Ти несъмнено познаваш тези хора по-добре от мен и можеш да определиш дали моите подозрения са основателни.
— Искаш да шпионирам това събрание?
— Нещо такова. — Старецът не ми каза всичко. Не и тогава. Искаше да бъда непредубеден. — Дой ще те заведе.
65
Дой ме заведе. Пътят минаваше през мазета, свързани също толкова сложно като нашите, но тунелите бяха построени не толкова грижливо. Хората, които са ги изградили, са искали само да могат да се измъкват, без намерението да се крият. Сигурно са били джайкури-сътрудници на администрацията на Сянка на бурята, които са действали в неин интерес. Тя би пожелала да разполага с авариен изход.
— Изненадан съм от теб — казах на чичо Дой. — Не бих се досетил, че хората от блатата ще се сетят за подземията. Не съм убеден, че в делтата има много тунели.
— Не са много — усмихна се той.
Предполагах, че са намерили изхода за бягство с чист късмет, може би с малко съобразяване как точно работи умът на Сянка на бурята. Накратко, да се промъкнеш в цитаделата се оказа проста работа, ако не броим това, че на някои места се наложи да пълзим. Строителите явно не са взели предвид достойнството на Сянка на бурята. Видях зор. Все още не бях в най-добрата си форма.
Стигнахме до малка открита площадка под една стълба, която се губеше нагоре в безкрая, доколкото виждах на мижавата светлина на една свещ. Имах чувството, че свещта е лукс, предоставен специално на мен, а Нюен Бао обикалят из тези тунели в пълен мрак.
Аз не бих го понесъл. Много мразя затворени пространства, въпреки че съм живял в такива. Затворени пространства, мрак, повтарящи се припадъци и видения — това не беше съчетание, което бих искал да предизвиквам.
Напоследък наистина изглеждах по-стабилен, отбелязах си. Поставих крак на стълбата и се захванах за нея.