– Струва ми се, че гъската ми е разрошила перата си.
Роуина се засмя, докато сълзите се стичаха по лицето ѝ.
– Добре – каза Хенри. – Ние никога не сме мислили, че ще видим ден като този. Нашият кралски шампион да се превърне в прост трубадур.
Роуина се засмя замаяна.
– Да, но той е несравним и в двете.
Хенри изсумтя, когато чу това.
– Елеонор?
– Обявявам лорд Страйдър за най-добър. Какво ще кажат останалите от вас?
Одобрителни възгласи се чуха сред жените, както и няколко освирквания и съскания от мъжете. Но нито Страйдър, нито Роуина ги чуха, докато се гледаха.
– Така, лейди Роуина – каза Хенри. – Свободна сте да изберете вашия съпруг. Кой ще бъде той?
Деймиън се изправи. До този момент, Роуина дори не беше осъзнала, че той присъства в залата. Той нито проговори, нито се раздвижи.
– Имате ли някого предвид? – попита кралицата.
– Да – въздъхна Роуина. – Искам някой, който може да ми пее, когато пожелая. Някой свиреп и силен, който притежава всички качества, които един благороден рицар трябва да има. В тази земя на мошеничество искам победител, който не се страхува да се застъпи за себе си или за другите.
Тя срещна погледа на Страйдър.
– За Дамата на любовта може да има само един съпруг.
– И той е?
– Единственият истински принц сред всички негодници. Лорд Страйдър, граф Блекмор.
Тя очакваше Деймиън да протестира, но за нейна изненада, той не го направи. Просто направи знак на хората си и тихо напусна залата.
– Какво ще кажете, лорд Страйдър? – попита Хенри. – Вие захвърлихте перфектното си постижение, така че да не трябва да се ожените за нея. Какво мислите за желанията ѝ?
Погледът на Страйдър не се отмести от нейния.
– Заставам до дамата, господарю, където смятам да бъда на нейните услуги.
Той протегна ръка и избърса сълзите от очите ѝ.
– Хубаво тогава – отвърна Хенри. – Ние ще ви видим оженени на сутринта.
Кралят и кралицата се изправиха на крака и докато минаваха покрай нея, Роуина чу мърморенето на Елеонор:
– Нали ти казах, Хенри. Трябва да ме слушаш повече, отколкото съветниците си.
Без да обръща внимание на публиката в залата и чичо ѝ, Страйдър я вдигна от стола и я изнесе от стаята нагоре по стълбите, докато не стигнаха до спалнята ѝ.
– Какво правиш? – попита тя.
– Компрометирам те, така че да нямаш друг избор, освен да се омъжиш за мен на сутринта.
Тя се засмя.
– Ти вече си ме компрометирал, милорд.
– Как така?
– Пазиш ли бележката, която ти изпратих?
Той я извади от ръкава си. Роуина я отвори и му я прочете.
– Рицар на сърцата и гибел за всички жени, знай, че трябва да спечелиш този турнир за мен, в противен случай ще имам трудности да обясня на новия си господар най-новото ми попълнение.
Той се намръщи, сякаш нямаше представа за какво говори тя.
– Твоето най-ново попълнение?
Роуина хвана ръката му и я положи върху корема си, където все още стояха думите му.
– Да, милорд. Все още е рано, но съм почти сигурна, че в мен живее твоят бъдещ наследник.
Страйдър не можеше да диша, докато се взираше в нея невярващо.
– Откъде знаеш?
– Казах ти, че все още е рано, но нямах месечно кървене. Мисля, че скоро трябва да бъдем родители на собствено дете, Страйдър. Но не се страхувай. Нямам никакво намерение да те карам да останеш вкъщи с нас.
– Прогонваш ме от дома ми?
– Не – отвърна тя намръщено. Как би могъл да си помисли такова нещо? – Никога не бих го направила.
– Тогава долу говорех сериозно, милейди. Никога повече не възнамерявам да те напусна. Да, ще продължа да се боря за братята си, но не мога да се бия без сърцето си, а това си ти. Обичам те, Роуина. Няма друга дама за мен и никога няма да има.
Тя го целуна нежно.
– Тогава това е добре, Страйдър. Защото никога няма да има друг лорд, който някога да приветствам в сърцето си.
10 Акетон – вълнена или кожена дреха, която се носи под бронята – Б.пр.
Глава 18
Роуина спря, докато Страйдър поставяше последните ѝ вещи в една от товарните каруци. Колко странно, че когато бе пристигнала, последното нещо, което някога бе очаквала, бе да напусне Хексъм със съпруг и дете. И все пак ето я, държаща ръката на Александър, докато баща му товареше багажа за пътуването им до новия им дом. Повечето от благородниците вече си бяха отишли, а на другия ден Елеонор и Хенри също щяха да отпътуват.
Свен все още бе по-скоро груб с тях, но днес като че ли малко по-малко, тъй като яздеше между Вал и Уил, а едното му око бе насинено. Рейвън водеше малката кобила на Александър и бе пожелал да пази момчето от неприятности, докато пътуваха.