– Опасявам се, че трябва да живея вечно. Не мога да умра и да позволя земите ѝ да отидат при мъж, който не може да ги защити.
Хенри изсумтя.
– Без да се обиждаш, Лайънъл, дори сега ни притесняват способностите ви да поддържате наследството ѝ. Там, навън, има много мъже, които стават нетърпеливи заради колебанието ѝ. Рано или късно един от тях ще нападне неочаквано.
– Не се обиждам, Ваше Величество. Аз изпитвам същия страх всеки път, когато някой от алчните зверове идва да поиска ръката ѝ. Знам, че говорите истината и го оценявам.
Кралят махна кърпата от челото си.
– Какво им става на младите днес? – попита Хенри към тавана над себе си, сякаш се обръщаше към самия Рай. – По мое време, ние се женехме, когато трябва и за този за когото трябва. Сега имам граф, който отказва да си вземе булка и наследница със стратегически земи, която по-скоро ще си отреже главата, отколкото да вземе рицар за съпруг. Трябва да има някакво решение.
Елеонор се наведе напред.
– Не, Нора – каза Хенри, когато забеляза спекулативното изражение на красивото ѝ лице. – Не казвай това, което знам, че е в ума ти.
Тя отмина думите му с махване на ръката.
– Те ще бъдат идеални един за друг. Кой по-добре ще пази земите ни от Страйдър от Блекмор? Той е един от малкото, чиято лоялност е извън съмнение.
– Да, и виж какво стана, когато се опитах да го оженя за Кена. Мъжът още не ми е простил.
– Това е, защото ти му нареди, Хенри, и трябва ли да ти напомня, че той ти се подчини?
– Да, но ядосан граф в Шотландия е едно. Ядосан граф, който подсигурява земи, които разделят кралството ми наполовина, е нещо напълно различно.
Тя забарабани с пръсти по облегалката на стола и изглежда не го слушаше. Типично. Елеонор чуваше само това, което искаше.
– Познавам Роуина от малко момиче. Също като Страйдър, ако ѝ кажеш да завие надясно, тя ще отиде наляво. Събери ги заедно и...
– Роуина ще кастрира рицаря ви, Ваша милост – каза Лайънъл, прекъсвайки я. – Тя презира всички рицари.
– Но няма жена, чието сърце да е имунизирано към Страйдър от Блекмор – отвърна Елеонор. – Роуина е жена, а той не е обикновен рицар. Събери ги заедно и аз съм уверена, че ще си паснат.
Хенри присви очи.
– Не съм много сигурен, че съм съгласен с теб.
– Ти рядко си съгласен.
Той пренебрегна жлъчта в гласа ѝ.
– Но ще се радвам да ги видя двамата женени. Какво предлагаш?
Елеонор се замисли.
– Роуина иска тя да си избере съпруг. Казвам да ѝ го позволим.
– Да не си луда? – попита Хенри. – Тя ще избере някой от онези евнуси, които се умилкват около полите ти. Тези мяукащи менестрели, на които им липсва всякаква мъжественост.
Кралицата му хвърли забавен поглед, който го предупреди за гнева ѝ, ако продължаваше да говори с пренебрежение за онези, които ѝ се подмазваха по начин, който предизвикваше гадене.
– Не, няма. Роуина се гордее само със едно нещо в живота.
– Музиката ѝ – отбеляза Лайънъл.
– Да. Както каза, тя мисли да основе училище.
Лайънъл кимна.
– Тогава нека да задоволим желанията ѝ, господа. Кажете ѝ, че ако научи рицар да пее в състезанието за трубадури в края на турнира и той го спечели, тогава не само ще ѝ позволите да си избере съпруг, но това ще сложи начало на училището ѝ.
Хенри се намръщи на идеята.
– Да не предлагаш тя да учи Страйдър да пее?
– Да.
Хенри поклати глава. Той познаваше достатъчно добре Страйдър, за да знае какво ще каже за това.
– Блекмор никога няма да го направи. Презира менестрелите дори повече от мен. В момента, в който Роуина се приближи към него с предложението, ще я прати по дяволите.
– Не и ако му е казано, че в края на турнира победителят ще се ожени за Роуина.
О, кралицата му беше лоша и той я харесваше такава. Хладнокръвен, хитър политик, който беше безмилостен. Имаше момент, когато Хенри мислеше, че Елеонор е трябвало да се роди мъж.
Планът беше брилянтен.
– Страйдър със сигурност ще спечели.
– Да, така е. Гордостта му никога няма да позволи да загуби турнира. Единственият начин да предотврати сватбата с Роуина, е да пее. За да пее, ще трябва да се навърта около нея, за да се научи да пее и да практикува. Веднъж след като двамата са заедно, предричам, че любовта ще последва естественото си развитие между тях.
Имаше един-единствен недостатък, който можеше да види Хенри.
– И какво, ако той спечели това трубадурско състезание и Роуина не избере него за свой съпруг?
– Никога не съм казвала, че не е рисковано, Хенри. Но знам, че съм права и тя накрая ще избере него.
– И отново ще повторя, какво, ако грешиш?
– Тогава ще убия онзи, който тя избере – каза безжалостно Лайънъл.