– Точно както едно време – каза Свен, напомняйки на всички за дните в младостта им, когато теглеха клечки слама, за да видят кой ще пази срещу враговете им.
– Нека се надяваме, че не е така – изрече Рейвън с дрезгав глас. – Нямам желание да започна отново да се страхувам от собствената си сянка.
Вал отпусна дългата си ръка, братски около раменете му.
– Не се страхувай, хлапе, въпреки всичко ще те видя възмъжал.
Свен направи гримаса.
– И отново още едно кастриране на което ставам свидетел. Вероятно аз трябва да поема първата стража. Страхувам се с мъже като тези зад гърба си.
Вал се завъртя към главата му, но Свен се наведе.
– Достатъчно закачки – остро нареди Страйдър. – Трябва да бъдем внимателни за всички тук. Помнете, има враг сред нас.
Те кимнаха в съгласие.
Навеждайки глава, Страйдър се отправи от шатрата си към замъка.
Намерението му беше да говори с Хенри, но едва беше влязъл в замъка, когато стремително налетя на Роуина, която едновременно с него се опитваше да се втурне навън през вратата.
Ударът от меките ѝ извивки срещу неговите беше толкова вълнуващ, колкото и шокиращ.
Инстинктивно той обви ръце около нея, за да я предпази от падане.
Лицето ѝ беше зачервено, а очите ѝ – ярки и блестящи. Но повече от това, задъхаността ѝ призова образи в ума му на това как щеше да изглежда тя в трепетите на страстта.
Наистина направи всичко възможно да не плени тези разтворени устни със собствените си и да провери колко точно бездиханна може да я остави.
– Милейди, трябва да спрем да се виждаме по този начин.
Лицето ѝ стана още по-червено.
– Изглежда, винаги съм объркана във вашето господарско присъствие.
Той избухна в нисък смях на думите ѝ. Чувстваше се по същия начин около нея.
Тя го погледна с изпепеляващ поглед, който накара слабините му да се стегнат и натежат. Болейки.
– Но започвам да подозирам, че моите дами може да са прави за едно нещо.
– И кое е то? – попита той, поставяйки я обратно на краката ѝ.
– Силните ръце имат своята полза в такива случаи.
Неочакваните ѝ думи го направиха малко нервен. Беше ли това наистина комплимент от жена, която отявлено мразеше всички рицари?
Той се огледа, сякаш очакваше Второто пришествие.
– Добре ли сте, милорд?
– Да, но комплимент от вас ме кара да се страхувам, че смъртта е предстояща.
Тя се засмя на думите му.
– Ако смъртта ви е предстояща, то това ще бъде от меча, който носите, а не от моя език.
Той повдигна вежда срещу нея, но преди да успее да проговори, тя продължи:
– Обещах ви повече да не ви обиждам. Следователно ноктите ми са добре прикрити.
Странно, но на него по-скоро му липсваше сърдитата нахалница. Срещу нея беше лесно да запази защитата си. Намираше тази нова нейна страна за обезпокоителна. Очарователна.
А разговорът за ноктите ѝ накара погледът му да се спусне към ръката ѝ, където забеляза, че ноктите ѝ бяха идеално оформени. Дълги и елегантни.
Перфектни, които да се спуснат по мъжкия гръб...
Страйдър отстъпи назад, когато тази неканена мисъл мина през ума му. Започваше да мисли като Свен.
– Закъде сте се разбързали толкова? – попита той, опитвайки се да се разсея.
– Някъде, където никоя от придворните ми дами няма да може да ме намери.
– И защо така?
– Те имат глупава теория, че двамата с вас трябва да се оженим.
Той пое раздразнено дълбоко дъх при думите ѝ.
– Тогава нека да ги сложим при моите мъже, който са също толкова решителни да ме видят ерген.
– Наистина?
– Да. Нямат желание животът ни да се променя.
Лицето ѝ стана несигурно.
– Може да е интересно да ги оставим на свобода едни с други само за да видим кой ще спечели, но опитът ми показва, че мъжете неизменно губят пред жените.
Той повдигна скептично вежда.
– Не бих казал, че е така. Капитулацията изглежда взаимна.
– Защо мислите така?
– Мъжът може да е отхапал от ябълката, но след това жената свършва, следвайки го там, където той води.
– Мислите ли?
– А вие не мислите ли така?
Тя присви очи към него.
– Смятам, че някоя дама трябва да намали егото ви с едно или две нива.
Страйдър ѝ хвърли горещ поглед.
– И вие ли сте дамата, която ще го направи?
Бавна, прелъстителна усмивка плъзна по лицето ѝ.
– Да, лорд Очарование. За разлика от останалите, които познавате, аз съм напълно имунизирана срещу качествата ви.
– Моите качества? – попита той, заинтригуван от идеята, че тя му приписва някакви след сблъсъка им в залата в нощта, в която се бяха срещнали. – И какви са те?
– Мисля, че знаете много добре, че повечето девойки ви правят мили очи.