Страйдър изглеждаше впечатлен.
– Ти си доста забележителна.
Тя се усмихна на комплимента му.
– Ще ми разкажеш ли за този мъж?
– Да. Беше способен буквално да изчезне в облак от дим. Бърз и смъртоносен, той се движеше сякаш е невидим и ни разказваше истории за това, как хората му обучават асасини.
– Не познавам тази дума.
– Това са мъже, обучени да убиват безшумно други. Те идват при теб през нощта или дори през деня, но винаги изненадващо. Назир... Ел Сахар – добави той, – казваше, че познава някой, който може да мине покрай хора из пазара и да ги наръга толкова бързо, че никой дори да не заподозре кой е убиецът.
Това със сигурност звучеше като мъжа, когото беше видяла в овощната градина.
– Значи нашият сарацин може да бъде навсякъде?
Той кимна.
– Искам да те предупредя да заключиш прозореца си тази нощ. Закачи звънче над ключалката просто за да си сигурна.
Роуина потрепери от мисълта.
– Има ли някакъв начин да ги спрем?
– Понякога можеш да се бориш с огъня само с огън, милейди. Единственият начин да ги спрем е да бъдем по-бързи от тях.
Колко мразеше да чува подобни неща. Не беше в природата ѝ да отговаря на насилието с още насилие. Нямаше ли мирно решение?
Роуина поведе Страйдър към дамската дневна на горния етаж, където много жени прекарваха мързеливо ранния следобед, клюкарствайки в столове, разположени из цялата стая.
При вида на лорд Страйдър, те незабавно се разпищяха и се втурнаха към тях.
Рицарят я избута обратно през вратата толкова бързо, че тя се препъна. Той затръшна вратата и я задържа, докато жените блъскаха и пищяха от другата страна.
– Лорд Страйдър!
– Бързо – каза той на Роуина, – вземи този кол от стената.
Тя изпълни молбата му.
– Постави го под дръжката. Бързо.
Роуина се поколеба.
– Те ще се в клопка вътре.
– Не за дълго. Ще изпратя оръженосеца ми да ги освободи. След като мен ме няма.
Тя му отправи подозрителен поглед, преди да се съгласи.
Веднага след като колът беше закрепен така, че вратата да не може да се отвори, той я освободи и пое дълбоко дъх.
Но не за дълго.
Друга група от жени се зададе от отсрещния край на залата без съмнение, за да се присъединят към останалите.
Те изпищяха и се затичаха към тях.
Страйдър я сграбчи за ръката и я задърпа след себе си, докато тичаше обратно към стълбите. Роуина щеше да се засмее, ако една от жените не я беше сграбчила за плитката и не я дръпна силно.
– Оу! – зъбите ѝ изщракаха.
Страйдър не спря, когато изтича в голямата зала.
– Вал! – извика той на мъжа, който стоеше в ъгъла. – Десет сребърни монети.
Мъжът не изгуби нито секунда, преди да спре жените от преследването им, докато Страйдър се хвърли навън през вратата и избяга в малкия двор отдясно.
Чак след като бяха прикрити от главния двор от високи храсти, той спря. Очите му бяха паникьосани, когато се огледа наоколо, сякаш очакваше някой друг да му скочи.
– Това често ли ти се случва? – попита Роуина, докато се опитваше да възстанови дъха си.
– Повече, отколкото би повярвала – отвърна той.
Роуина знаеше как жените говореха за графа и опитите им да предявят права над него, но никога преди не беше ставала свидетел как в действителност го атакуват.
– Ти си сериозен, нали?
– Казах ти, Роуина, само ти изглеждаш имунизирана срещу каквото ѝ да е, което кара всяка жена, която някога срещна, да се хвърли върху мен – очите му заблестяха. – И все пак...
– Не го изричай – каза тя и постави длан върху устата му. – Никога не съм се хвърляла преднамерено върху теб.
Той повдигна вежда.
– Освен когато не се изправи пред близка смърт.
Тя почувства как устните му се извиват под ръката ѝ и точно тогава осъзна факта, че плътта ѝ докосва неговата. Че устните му, за разлика от останалото от него, което беше твърдо като скала и стомана, бяха меки. Нежни.
Преглъщайки, тя отпусна ръка.
Дъхът на Страйдър спря, когато видя несигурното изражение на лицето ѝ. Девойката беше красива с килнатия накриво воал, докато кичури от косата ѝ се извиваха покрай лицето ѝ. Кожата ѝ беше зачервена от тичането им, а очите ѝ блестяха.
Устата ѝ бавно се разтвори...
Точно върху сочните ѝ устни се беше фокусирал той. Устни, които жадуваше да вкуси. Да гризне.
И преди да успее да се спре, той я придърпа по-близо до себе си. По-близо. Достатъчно близо, че да усети извивките ѝ, притиснати към твърдостта на гърдите си.
Да, желаеше я.
Искаше я незабавно. Преди да успее да помисли по-добре върху това, се наведе и завладя устата ѝ. Страйдър изстена в момента, в който я вкуси. В мига, в който вечно дразнещият ѝ език докосна устата му, където тя колебливо го вкусваше на свой ред. Невинността на тази целувка замая главата му.