Роуина беше напълно бездиханна, когато силата на графа я заля. Последното нещо, което очакваше, беше това претоварване на сетивата, което възбуди цялото ѝ тяло.
Силата на ръцете му, притиснати в нея... усещането за твърдото му, мускулесто тяло.
Беше наистина божествено.
Не беше учудващо, че жените го преследваха! Той обхвана лицето ѝ с длани, докато задълбочаваше целувката им. Щеше ли да припадне? Със сигурност никоя обикновена жена не можеше да почувства това и да не изпадне в несвяст.
Голият му образ проблесна в ума ѝ и за пръв път в живота си, тя разбра желанието. Физическото привличане. Но най-вече осъзна похотта.
Това, което изпита към него, направи за посмешище чувствата, които таеше към един от трубадурите, които бяха викани в Съсекс. Лорд Страйдър беше изключителен.
Той се отдръпна бавно назад и погледна надолу към нея.
– Всички мъже ли се целуват така? – тихо попита тя.
Единият ъгъл на устата му се повдигна нагоре.
– Не мога да знам, след като никога не съм целувал мъж.
Тя се засмя напук на себе си. Лорд Страйдър беше толкова непредвидим. Кой би помислил, че мъж като този може да бъде забавен и сърдечен?
Състрадателен?
– Ще ми направите ли услуга, милорд? – попита тя, докато отстъпваше назад. – Бъдете отново грубо магаре.
Той изглеждаше объркан от молбата ѝ.
– Извинявай?
– Много по-лесно е да бъдеш мразен, когато си арогантен, отколкото, когато си чаровен.
Той наклони глава, изучавайки я.
– Искаш ли да ме мразиш?
– Предпочитам да те мразя, отколкото да съм привлечена от теб.
– Защо?
– Защото не искам да погреба още един мъж, за когото ме е грижа, когато някой побъркан го издебне изотзад и му прережи гърлото. Ако, не дай боже, трябва да се омъжа, бих предпочела да бъде за някой, който няма врагове. Някой, който никога не е почувствал съблазънта на битката и нейните опасности.
Очите на Страйдър бяха нежни, когато пое ръката ѝ в своята.
– Мъжете умират, Роуина. Също толкова вероятно е да се разхождам в този двор и да си счупя врата, колкото и да падна в битка.
– Не – оспори тя, гласът ѝ беше надебелял от болка и мъка, които дори всичките отминали години не можеха да намалят. – Тук няма истинска опасност. Никой не бяга към теб с брадва, опитвайки се да свали главата от раменете ти.
– И Сирил спеше в леглото си. Далеч от бойното поле.
– Но той беше убит, защото е рицар. Точно както моят баща. Не, не искам повече опасност или съперничество. Искам да чувствам единствено сигурност в сърцето си. Да знам, че когато затворя очи, съпругът ми ще бъде до мен, а не някъде в чужди земи, за да се бие или умре. Не искам да живея прокълнатия живот на майка си.
– Животът на майка ти е бил ужасен?
Роуина откри, че му се доверява.
– Да. Баща ми беше добър човек. Но те бяха събрани от родителите си и нямаха нищо общо. Изобщо. Баща ми почти пренебрегваше майка ми, когато си беше у дома. Прекарваше повечето си време далеч от нас. – Стекоха се сълзи, щом си спомни деня на смъртта му. – Никога няма да забравя лицето на майка ми, когато чичо ми дойде да ни каже, че е мъртъв. Беше празно. Моят свят беше разбит, а нейният... все едно чичо ми ѝ беше казал, че някой съсед е починал.
– Може би е скрила болката си.
– Не – отвърна тя, спомняйки си ясно всичко. – Тя ми каза, че е искала само той да е стоял у дома и да е живял достатъчно дълго, че да я дари със син, за да не се налага да се омъжвам за мъж, когото не обичам. Дори сега майка ми е заключена в друг брак без любов с мъж, който я пренебрегва.
– Била си късметлийка – спокойно отбеляза той. – Баща ми обичаше майка ми повече от всичко друго на земята. Винаги мразеше да я напуска и бързаше да се прибере у дома, за да бъде с нея веднага след като можеше. Най-силно помня начина по който я гледаше, наблюдавайки всичко, което тя правеше. Всяко нейно движение. Беше сякаш гледа в рая.
– Не разбирам – каза тя, мислейки за Кристофър, който беше незаконен син на майка им. – Кит?
Гневен тик се появи на челюстта на Страйдър.
– Баща ми обичаше майка ми, но тя никога не го е обичала. – Погледът му я стрелна. – Той беше просто глупав, невъзпитан рицар, докато майка ми мечтаеше за поет. Тя искаше мъж, чиито нежни думи могат да я ухажват, а баща ми знаеше само да воюва. Но той познаваше сърцето си. И тя беше това. – Страйдър поклати глава. – Баща ми бързаше да се прибере, за да бъде с нея само за да намери дома си празен.