– Враг на клана МакАлистър – отговори приятелят му. Гласът му беше дълбок от гнева и тъгата. – След като Лизандър и Пейгън помогнали на Юън МакАлистър да се върне у дома, Лизандър бил пленен и убит за делото си. Сега отивам на север, за да помогна на Пейгън да намери и убие отговорните за стореното.
– Имаш ли нужда от още един меч?
Лицето на Кристиан се отпусна незабавно.
– Бих казал „да”, но самият факт, че си тук в Англия, а не на Континента, ми говори, че си зает с делата на краля и не си свободен да напуснеш.
Страйдър изръмжа в отговор.
– Да. Но знанието, че един от нас е бил убит, ме поболява.
– Повярвай ми, всички споделяме това чувство.
Страйдър не се съмняваше. Не бяха преживели ужаса на пленничеството си, за да се върнат у дома и да бъдат измъчвани и убити. Гневът, който изпита при тази мисъл, се завихри в него, карайки го да жадува за кръв.
– Закълни ми се, че ще накараш виновника да си плати.
– Няма защо да се притесняваш за това. Пейгън писа, че има намерение да му покаже как сарацините се отнасят към затворниците си.
Страйдър се намръщи, без да иска, на спомена за някои от „уроците” в ръцете на пазачите им. Тези езичници знаеха добре как да накарат някой да съжалява, че е бил роден, и когато нещата се отнасяха до кървави дела, той се съмняваше, че някой може да е по-добър от Пейгън. Никой не знаеше истинската народност на мъжа, но всички познаваха желанието му да среже всяко удобно гърло.
– Добре.
Кристиан го потупа по гърба и отново закрачи към хълма.
Докато вървяха, Страйдър започна да събира панделките и жартиерите от бронята и шлема си, където жените ги бяха поставили.
Кристиан се засмя тихо, докато го наблюдаваше.
– Както винаги си прокълнат да бъдеш преследван от нежния пол, а?
Страйдър го погледна насмешливо.
– Струва ми се, че трябваше да им кажа за принц Кристиан. Това сигурно щеше да ми спечели миг спокойствие от тях и машинациите им, целящи да се омъжат за мен.
– Изобщо нямаше да ти помогне, след като вече съм сгоден.
– Ах – отвърна Страйдър и се засмя мрачно. – Мистериозната принцеса, която никога не сме виждали. Кажи ми, наистина ли мислиш, че тя все още чака остарялата ти кожа да се върне при нея?
– Иска ми се да беше другояче, но получих достатъчно писма от чичо ми, който ме пришпорва да се прибера у дома и да се оженя за нея, за да знам, че тя вероятно е най-покорната девойка, която седи и чака послушно моето завръщане – каза Кристиан, а гласът му беше изпълнен с гняв.
Страйдър познаваше достатъчно добре приятеля си, за да знае, че той иска девойката да намери някой друг, за когото да се омъжи. Подобно на него Кристиан беше най-щастлив като ерген и нямаше никакво желание да се обвързва с жена.
Поне не и за по-дълго от една нощ.
Страйдър тръгна към палатката си в червено и бяло райе. Постави шлема си на масата и свали ръкавиците си.
– Ще се завърнеш ли скоро у дома, за да се ожениш за нея?
Тежък гняв проблесна в очите на Кристиан.
– Нямам желание да се прибера по много причини. Може и да съм принц, но не им дължа нищо. Сега моята вярност принадлежи изцяло на Братството.
Страйдър кимна с разбиране. Семейството на Кристиан бе причината той да живее в манастир, когато бил пленен от сарацините в Акра. След смъртта на родителите му, когато бил на шест, чичо му изолирал момчето с монасите с надежда, че то ще научи мястото си, така че, когато се завърне във Византия, да бъде послушно кученце лесно за контролиране.
Този план не можеше да свърши по-зле, след като мъжът пред Страйдър беше по-силен от стомана и никога нямаше да бъде контролиран от някого или нещо.
Оръженосецът на Страйдър Дрюс влезе тичешком в палатката. На четиринадесет години момчето беше върлинесто и некоординирано. Къдравата му черна коса бе подстригана късо, но винаги успяваше да изглежда непокорна. Момчето често се унасяше в блянове и падаше върху разни неща. Въпреки това рицарят никога не губеше търпение с него.
Подобно на Страйдър на тези години, Дрюс беше сирак и повереник на короната.
– Съжалявам, че закъснях, милорд – каза момчето, грабна един стол и го завлече към господаря си. – Пристигна разказвач на приказки и тя беше невероятна. Мога да я слушам цял ден, докато заплита истории за любовници, предадени от Орисниците.
Дрюс се качи на стола и посегна да развърже задната част на бронята на Страйдър.
Рицарят изсумтя на това и се наведе по-ниско, за да може Дрюс да достигне връзките по-лесно.
Страйдър отгатна мига, в който Дрюс осъзна присъствието на Кристиан. Момчето се прекатури от стола и почти го събори, когато се строполи на пода.