Леката ѝ усмивка накара тялото му да гори от желание.
– Тогава аз също ще те считам за приятел. Дори и след като ме намираш за вбесяваща.
– Никога вбесяваща, милейди. Само луда.
Роуина се засмя на шегата му. Той взе ръката ѝ в своята и нежно я целуна по кокалчетата.
Тя го наблюдаваше как си взема довиждане с нея.
– Лорд Страйдър? – извика след него.
Той се обърна, за да погледне към нея и стойката му отне дъха ѝ.
– Ще се упражняваме ли довечера?
Той се намръщи.
– Ако настоявате за мъчението.
– Наистина настоявам.
Рицарят въздъхна тежко.
– Тогава избери инструмента добре. Ще те чакам до яслите веднага след вечеря. Ще се видим в залата.
Тя наклони глава към него.
– Тогава ще избера инструмента си за мъчение мъдро.
Той се обърна и я остави.
Роуина остана, а погледът ѝ не потрепна, докато той се отдалечаваше.
Лорд Страйдър беше мъж, който може да се домогне до сърцето на жена. Не беше учудващо, че останалите го преследваха...
Роуина се поколеба, когато осъзнаването я блъсна. Жените, които го преследваха, не знаеха нищо за мъжа... не повече отколкото мъжете, които преследваха ръката ѝ, знаеха за нея.
Лорд Страйдър имаше много малко приятели.
И тя беше една от тях.
Роуина поклати глава. Приятел на рицар. Кой би си помислил нещо такова, и все пак нямаше как да отрече това, което чувстваше към него.
Със сигурност вече не беше омраза или презрение.
Не, тя го уважаваше.
– Какви ги вършиш, Роуина? – попита се на глас. – Не искаш да имаш нищо общо с рицар. Търси си менестрел.
Да, това беше истина. Лорд Страйдър може ѝ да беше привлекателен, но в края на деня той не беше типът мъж, който ще си остане у дома, докато тя строи училището си. Той имаше собствено призвание в живота.
Такова, което беше много по-благородно от нейното.
Обуздавайки капризното си сърце, тя се запъти към залата, където се надяваше да прогони Страйдър от мислите си.
Но въпреки всичко знаеше по-добре. Мъж като него никога нямаше да бъде прогонен. Особено от сърцето ѝ, което наистина не можеше да отрече какво започваше да изпитва към него.
Глава 8
Беше късно привечер, когато започна вечерята, Роуина седна заедно с Кит на по-долната маса, докато кралят, кралицата и чичо ѝ се бяха разположили на високата маса заедно с лорд Хексъм и други надути благородници.
Истинските тържества за турнира бяха насрочени да започнат утре, придружени от меле и турнир.
Участниците носеха алени туники, избродирани с герба на господаря им. Дрюс седеше сред младежи, които продължаваха да се хвалят, че макар техните господари да не бяха способни да победят лорд Страйдър, момчетата със сигурност можеха да победят оръженосеца му.
Роуина се чувстваше зле заради момчето, с което се закачаха и се надяваше през утрешния ден Дрюс да ги разгроми всички.
Не че трябваше да има такива помисли. Въпреки това не ѝ харесваше да вижда страха и несигурността върху красивото лице на момчето.
– Къде е брат ти? – попита тя Кит.
Нито Страйдър, нито мъжете му или „приятелите” му се бяха появили през цялата нощ.
Кит сви рамене.
– Не съм го виждал, откакто ви оставих двамата при параклиса.
Роуина се намръщи, чудейки се какво задържаше мъжа от вечерята, докато погледът ѝ се отнесе към присъствието на другите благородници. Със сигурност той щеше да бъде тук и все пак, докато вечерята напредваше, стана очевидно, че той няма намерение да се присъедини към нея.
Веднага след като вечерята приключи, масите бяха почистени и преместени, за да може да се танцува.
Елизабет и Джоан се присъединиха към тях в единия ъгъл, където зачакаха, но не за дълго. Бързо се махнаха, за да си намерят партньори за предстоящия танц.
Все още нямаше знак от Страйдър. Роуина потисна разочарованието си.
– Няма да дойде по това време – каза ѝ Кит, докато я водеше към мястото за танци. – Веднага след като чуе музиката той се оттегля за през нощта.
– Но ние трябваше да се видим за уроците.
Кит се намръщи на думите ѝ.
– Знам колко много искаш свободата да си избереш съпруг, когото можеш да понасяш, Роуина, но те умолявам да не го насилваш по този въпрос.
– Не го правя.
Той кимна в знак на съгласие, докато я водеше към центъра на залата за бърз танц.
Страйдър изскърца със зъби, когато чу музиката, идваща от голямата зала. Не беше имал намерение срещата му с Назир, Кристиан и Зенобия да продължи толкова дълго. Но беше обещал на Роуина, че може да се поупражняват.
Беше се надявал да стигне до залата, преди да започне веселбата. Колко мразеше да гледа танцуващи и да слуша музика.