Обръщайки се на пети, Страйдър хвана ръката ѝ и я изведе от залата.
Очите на Роуина бяха разширени от това, което той беше направил току-що.
– Знам – каза Страйдър с уморен тон. – Винаги съм варварин.
Роуина му отправи усмивка.
– Не, не си. Искам само да го беше ударил по-силно.
Страйдър повдигна вежда от думите ѝ.
– Да не би да те накарах да си промениш мнението?
Тя сви рамене.
– Вероятно, но все пак ти беше онзи, който танцува с мен в зала, пълна с хора.
Той се намръщи на думите ѝ.
– Бъди благодарна, че носеше маската. По този начин не беше способна да станеш свидетел на ужаса от некадърността ми.
Тя го дръпна, за да спре.
– Защо дойде? Кит каза, че няма да се появиш, ако чуеш музиката.
– Обещах ти, Роуина.
– И затова дойде заради мен?
Той кимна.
Тя прехапа устна, докато гледаше към него. Върху лицето му имаше сенки, хвърлени от свещите наоколо, но все пак познаваше всеки белег на чертите му. Всеки косъм и трапчинка.
– Благодаря ти. Имам чувство, че преди този месец да приключи, ще ти дължа повече, отколкото ще мога някога да се отплатя.
– Не, милейди. Не ми дължите благодарност за това. Никога не съм бил от типа, който толерира жестокостта в какъвто ѝ да е вид. Няма нужда от нея. Животът е достатъчно труден.
– Да, така е.
Тя взе ръката му в своята и забеляза кръвта по кокалчетата му.
– Ранен си!
Той го отхвърли.
– Хю има твърда глава.
Тя се намръщи на лекомисления му тон.
– Ела, трябва да се погрижим за това.
Страйдър я поведе към палатката си, където държеше припасите си. Той издърпа малко ковчеже, което съдържаше превръзки и мехлем за нараняванията му.
Роуина го взе от ръцете му и го накара да седне на стола, така че да може да се погрижи за кървящата му ръка.
Той я наблюдаваше, докато тя издърпа легена му за миене, глинената стомна и мях с ейл.
– Все още съм объркан от реакцията ти на действията ми, когато знам колко много мразиш насилието.
Роуина спря. Истината беше, че и тя бе изненадана. Но поради някаква причина не можеше да намери нищо ужасно в поведението му тази нощ. Поне веднъж чувстваше, че е било заслужено.
– Ние сме приятели – каза тя, докато държеше дланта му между своите и изливаше вода върху нараненото място. – Не каза ли ти така?
– Да.
– Добре тогава, хората от Менд приемат недостатъците и различните си мнения. Тази вечер обаче нашите различия не са толкова големи, колкото бяха вчера.
Той се подсмихна на думите ѝ.
Роуина преглътна от усещането за ръката му в нейната. Пръстите му бяха жилести и тъмни в сравнение с нейните. Силни. Тя изсипа ейл върху тях, за да почисти раната. Страйдър изсъска.
– Не бъди бебе – смъмри го тя.
Той го прие добродушно.
Роуина се протегна към малко гърне с бял мехлем, който намаза върху раната.
– Защо мъжете се подиграват толкова с Кит? – попита тя. – Той не е единственият менестрел, който не се бие.
Страйдър погледна встрани от нея.
– Има хора, които мислят, че е повече жена, отколкото мъж.
Роуина се присмя на това, което той намекваше.
– Кит със сигурност не е типа мъж, който има наклонности да бъде с друг мъж.
– Съгласен съм, но той никога не е бил намиран в компанията на жена, ако разбираш какво имам предвид. Нито има навика да търси друга жена освен теб. Но често се намира в компанията на мъже. Мен лично не ме е грижа какви са вкусовете му. Ние сме братя и никой дишащ мъж няма да го нарани, без да отговаря за това пред мен.
Без да мисли, Роуина се протегна и докосна лицето на Страйдър.
– Трябва да има повече братя като теб.
За нейна изненада, той обърна лице към ръката ѝ и леко я целуна по дланта.
Цялото тяло на Роуина пламна. Но това, което я притесни най-много, беше нежността, която изпитваше към него. Нежността, която видя в него. Той беше такова неочаквано съкровище.
Страйдър я наблюдаваше внимателно. Това, което искаше най-много от всичко, бе да я придърпа към себе си и да вкуси сладостта на устната ѝ. Но ако направеше това, се съмняваше, че ще е способен да я пусне, а последното нещо, от което и двамата се нуждаеха, бе романтична среща в палатката му. Без да споменава, че имаше лошото предчувствие, че да я вкуси само веднъж никога нямаше да го задоволи. По-скоро това само щеше да изостри апетитът му за още повече от нея.
Тя отстъпи назад и внимателно уви ръката му. Беше толкова странен момент. Имаше много жени, които биха предложили услугите си да се грижат за раните му, но никоя от тях не го караше да се чувства както го правеше Роуина.