– Трябва да е било ужасно.
Страйдър замлъкна.
По лицето му можеше да каже, че за пореден път преживява миналото и искаше отново да го накара да се засмее. Помъчи се да се сети за нещо остроумно, което да каже, но не измисли нищо.
Така че направи нещо, което не беше вършила от години. Протегна се и започна да го гъделичка.
Страйдър подскочи, когато Роуина прокара ръка по ребрата му.
– Имаш ли гъдел? – попита тя.
Преди той да може да отговори, тя го нападна. Той се засмя напук на себе си.
– Да не си изгубила ума си? – попита той, бягайки далеч от нея.
– Най-вероятно. Но не мога да измисля друг начин да те развеселя.
Напълно омаян от нея, Страйдър само поклати глава, докато избягваше търсещата ѝ ръка.
– Често ли се протягаш, за да гъделичкаш хората?
– Честно? Не съм правила подобно нещо от момиче. Но също така не съм чувствала и нужда оттогава.
Той улови ръцете ѝ.
– В бъдеще ще оценя, ако пренебрегнеш тези нужди.
Тя отговори, като освободи ръцете си и започна да го гъделичка още повече.
Страйдър бързо ѝ отвърна със същото. Тя изписка и изтича далеч от него.
– Ей, не! – възрази той, преследвайки я. – Не може да започнете нещо и след това да избягате, милейди.
– Само истински негодник би гъделичкал дама! – каза тя между силния смях.
– А ти си ме наричала и по-зле от това.
– Не лично теб.
Тя се плъзна около светилника.
Страйдър я хвана, след което замръзна от мекота на тялото ѝ, допряло се до неговото. Смехът ѝ погали кожата му.
Преди да успее да го осъзнае, той я целуваше.
Роуина изстена от вкуса му. Беше сякаш докосва мечта.
И докато го вкусваше, порочни образи изскочиха в ума ѝ. Видът му – гол в палатката му. Мисълта да лежи до него, докато му позволява да я докосва по начини, каквито не бе позволявала на никой мъж.
Да, щеше да бъде невероятен в леглото ѝ. Макар да беше девствена, знаеше инстинктивно, че ще се отнесе нежно с тялото ѝ и част от нея беше безнадеждно любопитна.
Страйдър се отдръпна от устните ѝ, преди да зарови лице във врата ѝ и да вдиша топлия аромат на кожата и парфюма ѝ.
– Роуина – въздъхна той. – Бъди благодарна, че не съм негодник.
– Защо?
– Защото ако бях, щеше да бъдеш моя тази нощ.
Тя потрепери от дълбочината на гласа му.
Той се отдръпна и погледна към нея.
– По-добре да те заведа обратно до другите, преди похотта ми да смаже здравия ми разум и да направя нещо, за което и двамата ще съжаляваме на сутринта.
Щеше ли тя да съжалява?
Роуина прехапа устни при тази тревожна мисъл. Всъщност не беше сигурна, че щеше да съжалява, ако легнаше с него.
Преди да успее да проговори, той взе ръката ѝ и я поведе към главната кула на замъка, където останалите благородници все още бяха уловени в борбата на празненството си.
Тя се огледа за придворните си дами, но не успя да намери нито тях, нито Кит.
Чичо ѝ обаче незабавно се приближи.
– Къде ходите двамата? – попита той.
– Учих лорд Страйдър да свири – отговори честно тя.
Чичо ѝ повдигна вежди при думите ѝ.
– Значи планираш да участваш в тази лудост? – попита той Страйдър.
Рицарят пое дълбоко дъх.
– Така изглежда.
– Тогава си по-смел, отколкото съм аз.
Минавайки с поглед между двамата, чичо ѝ се насочи обратно към тълпата.
Роуина се поколеба да изостави Страйдър. Не искаше той да си тръгва. И това я шокира най-много от всичко.
– Спете добре, милорд – каза тя.
Той кимна и отстъпи крачка назад, след което се върна до нея.
– Благодаря, че ме накара да се засмея, Роуина – отвърна той, преди да я целуне целомъдрено по бузата.
За момент тя помисли, че може действително да загуби съзнание от нежността на този жест.
– Всеки път, когато почувствате нужда от добро гъделичкане, милорд, изпратете да ме извикат.
Той отново се засмя и тя подтисна желанието да постави върховете на пръстите си върху трапчинките му.
Наблизо имаше няколко жени, които я изгледаха убийствено, но Роуина не се интересуваше. Те може и да жадуваха за вниманието на Страйдър, обаче не знаеха нищо за мъжа.
Беше видяла страни от него, които беше сигурна, че е споделил с много малко хора.
И беше поласкана да бъде една от тях.
Той целуна ръката ѝ и после я остави там.
Тя не помръдна, докато той не се изгуби от погледа ѝ. Но не беше изчезнал от мислите ѝ. Там той остана за останалата част от нощта.
Страйдър вървеше към палатката си сравнително необезпокоявано. Имаше няколко жени, които трябваше да избегне.
Само ако Роуина го преследваше...
Той се усмихна на мисълта. Да, неговата малка хитруша можеше да бъде очарователна и забавна, след като изоставеше студеното си благоприличие.