Но със сърцето си знаеше, че нито един от двамата не би бил щастлив някога. Не и ако просто се оженеха заради случилото се. Тя желаеше нещо повече от тялото на Страйдър. Искаше сърцето му.
Той не се помръдна, за да се облече. Вместо това лежеше в цялото си голо великолепие, напълно открит и съблазнителен.
– Разбира се, че съм.
– Но защо? – попита Роуина, докато събираше дългата си до кръста коса и я издърпа над едното си рамо, за да я опази от повече оплитане. Краищата ѝ се събраха в скута. – Защо би се съгласил да се ожениш... за мен?
Той изглеждаше също толкова объркан от въпроса ѝ, колкото тя от неговия.
– Аз ти отнех девствеността.
– Аз ти я дадох, Страйдър. Това не изисква предложение за женитба. Наистина имам много приятелки, които се срещат достатъчно често с любовниците си, за да съм наясно.
– Но ти си дама.
– Както и те, а ти си лорд. Какво общо има това с всичко?
Той седна с непреклонен израз на лицето си.
– Какво, ако си бременна с детето ми?
– А ако не съм? Ще бъдеш ли доволен след девет месеца, ако не се роди дете и ти се почувстваш впримчен заради действията ми?
Намръщването му се задълбочи, както и неумолимостта в тона му.
– Роуина, бъди разумна.
– Ти бъди разумен – отвърна тя, избутвайки назад къдрица от косата му от лицето му. – Сигурна съм, че не съм първата жена, с която си бил. В действителност знам, че не съм и все пак се съмнявам, че някога си предлагал на другите.
– Те бяха различни.
– Безспорно съм щастлива да чуя това – призна Роуина, когато непозната вълна на удоволствие мина през нея.
Беше приятно да знае, че той не се беше чифтосал с нея, без да влага никакви емоции. Може би дори изпитваше някакви истински чувства към нея. Мисълта я стопли много повече, отколкото би трябвало.
– Но това не променя нищо. Не искам да се омъжвам.
Тя му отправи твърд, многозначителен поглед.
– А също така и ти.
– Но...
Роуина постави длан върху устата му, за да спре думите му.
– Отговори ми честно, Страйдър. Наистина ли дълбоко в себе си искаш да се ожениш за мен, или ме попита само защото мислиш, че това е правилното нещо, което трябва да се направи?
Той погледна настрани и тя получи отговора си, макар да ѝ причини малко болка.
– Така си и мислех – каза му, позволявайки на ръката си да се отдръпне от мекотата на устните му, чиито вкус си спомняше прекалено добре.
Ако някога бракът ѝ се понравеше, не можеше да си представи да е с някой по-красив или нежен от Страйдър от Блекмор.
Вкусът и усещането за него щяха да я преследват винаги.
Но това не беше причина да се впусне необмислено в доживотно обвързване, което можеше да развали дълбоките чувства, които споделяха. Някога Елеонор беше обичала Хенри, а виж ги сега. И двамата бяха нещастни в брака си.
Роуина желаеше повече от това в живота си. Последното нещо, което искаше, бе да започне да мрази мъжа, на който беше принудена от законите на природата и човека, да се подчинява. Безумно като идеята, тя искаше мъж, когото да обича през целия си живот. Такъв, който щеше да я уважава и който щеше да обръща внимание на желанията ѝ, когато вземаше решения, засягащи нея, децата ѝ или живота им заедно.
– Няма да си щастлив да се ожениш за мен, Страйдър – каза нежно тя. – Не повече, отколкото аз ще съм щастлива да се омъжа за теб. Това, което споделихме днес, беше невероятно, чудесно... и аз ти благодаря, че ми беше първият и бе толкова внимателен с тялото ми. Но това не трябва да кара никой от нас да прави нещо, за което и двамата ще съжаляваме някой ден. Аз искам да бъда трубадур, а ти си на мисия да спасиш света. Какъв брак бихме имали?
Лежейки по гръб, докато я наблюдаваше, Страйдър взе ръката ѝ в своята и я задържа в центъра на гърдите си, където чувстваше бавните и непоколебими удари на сърцето му. Хватката му беше здрава и стабилна, ръката ѝ – бледа върху по-тъмната му кожа. Твърдото му, мускулесто тяло беше опънато от мъжествената му сила и мощ. Дори гол, той притежаваше сила, с която да се съобразяваш. Нещо, което намираше за почти невъзможно да устои.
Но трябваше, за доброто и на двама им.
– А ако носиш детето ми?
– Ще се справим с това, когато му дойде времето. Редица жени са оцелели след раждането на извънбрачни деца, а когато една дама има моето обществено положение, скандалът далеч не е толкова сломяващ. Засега нека не се впускаме необмислено в нещастието.
Страйдър беше удивен от нея, докато наблюдаваше честния ѝ и открит поглед. Никога в живота си не беше срещал някой с подобен на нейния кураж и убеждения. Той задържа ръката ѝ в своята и се протегна с другата, за да улови къдрица от косата ѝ, която се беше разположила в скута ѝ.