– Ти си наистина забележителна.
Светлите ѝ зелени очи го дразнеха с веселието си.
– Казваш това само защото си пиян.
– Не, мисля, че сега съм по-скоро трезвен.
Усмивката ѝ го заслепяваше.
Никога в живота си не беше вярвал, че ще срещне жена, която да го съблазни да се ожени. И все пак в момента се чувстваше толкова изкушен.
Какво ли би било да има толкова силна жена до себе си? Някоя, която нямаше да се подчинява покорно, а такава, която ще задава въпроси и ще говори каквото си иска без страх от последствията?
За разлика от останалите от пола ѝ, Роуина не се прехласваше от вида му. Докато други жени се вмъкваха голи в леглото му само за да се похвалят по-късно, че са били с него, той знаеше, че тя никога няма да каже на никого какво бяха споделили.
А това беше споделяне. Различно от всичко, което беше изпитвал преди.
Почувства как тялото му отново се оживява от спомена за това как я усещаше под себе си.
Очите на Роуина се уголемиха, когато самата тя забеляза това.
– Често ли прави това?
Той поклати глава и я придърпа близо до себе си.
– Само когато мисля за теб.
Роуина изстена, когато Страйдър плени устните ѝ. Той освободи ръката ѝ, за да може да зарови дланта си в косата ѝ. Тя почувства пръстите му да обхващат скалпа ѝ, докато я придържаше здраво към себе си.
О, това беше рай. Вдъхна свежия му, мъжествен аромат, позволявайки топлината на тялото му да се просмуче във всяка част от нейното. Можеше само да се разтопи върху него.
Плъзгайки длан по стройното му твърдо тяло, тя се наслади на грубата мъжка плът. Обожаваше усещането от късите косъмчета, които бяха разпръснати по всяка негова част, особено плътните косми, които приютяваха мъжествеността му.
Той изръмжа и задълбочи целувката им, когато тя прокара пръсти през най-интимната му част, докато не го обхвана в ръка. Мъжествеността му се втвърди още повече, докато го изследваше от основата до върха.
Страйдър изсъска, докато се отдръпваше от нея.
– О, как ме изкушаваш, Роуина.
Покри дланта ѝ със своята и ѝ показа как да го гали, преди да издърпа ръката ѝ.
– По-добре спри да го правиш.
– Защо?
– Защото, ако не го сториш, ще правя отново любов с теб, а за теб е прекалено рано да ме поемеше в себе си толкова скоро. Ще те разрани още повече.
Тя не се чувстваше разранена, но както беше казал той, тя знаеше много малко за физическата страна на любовта.
– Спал ли си с много девственици? – попита тя, преди да изгуби куража си. – Изглежда, знаеш много за нас.
– Не, любов моя. Само с теб. Но съм чувал други мъже да говорят достатъчно, за да знам.
Тя се усмихна на признанието му. Макар че не можеше да си представи защо това я зарадва.
– Коя беше първата ти любовница?
Той изглеждаше малко стреснат от въпроса ѝ.
– Наистина ли искаш да знаеш?
– Ти знаеш кой е моят.
Той се засмя странно на това, докато се протягаше за дрехите си и започна да се облича.
– Беше дама от Франция, където бях изпратен за отглеждане. Онази зима тя пристигна в двора с баща си.
– Беше ли опитна?
– Да. Тя и дамите ѝ дойдоха до арената, за да наблюдават обучението на рицарите. Каза, че ме е видяла да помагам на моя лорд и била запленена от мен.
Роуина не можеше да вини жената за това и ѝ се искаше да бе познавала Страйдър тогава. Бил ли е той също толкова красив като младеж както беше сега?
– По-голяма ли беше от теб?
– С четири години.
– А на колко години беше ти?
– Тъкмо бях навършил петнадесет.
Роуина беше зашеметена от думите му.
– Бил си прекалено млад за нея.
– Тя не мислеше така.
Роуина завъртя очи от арогантното самохвалство в тези думи, толкова верни на мъжката същност.
– Скоро виждал ли си я?
– Не. Разболя се и умря, докато бях в Светите земи.
Роуина почувства тъга за съдбата на жената.
– Съжалявам.
– Както и аз. Изглеждаше твърде мила дама, за да умре толкова млада.
Нещо в гласа му сви сърцето ѝ
– Щеше ли да се ожениш за нея?
– Не, ако трябва да съм честен, едва я познавах. Бяхме заедно веднъж и никога повече не я видях. Случайно разбрах какво я е сполетяло.
Страйдър стана и ѝ помогна да се облече, докато Роуина разсъждаваше върху това, което беше направила с него и всичко, което беше научила.
Със сигурност не беше бременна. Нейните дами винаги тичаха след мъжете и никоя от тях не беше забременявала досега.
Дори и да беше така, вероятността да носи бебето на Страйдър, не беше толкова противна, колкото трябваше да бъде.
Всъщност част от нея почти се надяваше на това. Какво ли би било да расте дете в тялото ѝ? Да наблюдава как Страйдър играе ролята на баща за сина или дъщеря им?