Тя му отправи раздразнен поглед.
– Отново предлагаш невъзможното.
– Да, но ще е напълно логично. Ти ще си свободна да се отдадеш на музиката си и поне няколко от моите почитателки ще се откажат от домогванията си заради брака ми. В крайна сметка, защо да ме преследват, за да станат графиня Блекмор, когато вече си имам една, благополучно владееща земите ми?
– Това ли наистина желаеш? Булка, която да остане сама, докато ти пътуваш из света?
– И двамата трябва да се оженим за някого, Роуина. Съдбата изглежда също толкова неизбежна за мен, както и за теб.
Роуина обмисли думите му за кратко. Това щеше да накара чичо ѝ да я остави на мира и щеше да ѝ позволи да построи училището си.
– Но какво ще кажеш за любовта? – тихо попита тя.
– Какво за нея?
– Не искаш ли да се влюбиш? Да почувстваш възторга от стрелата на Купидон, пронизваща сърцето ти с надежда и обещание? Да изгаряш от желание всеки път, когато мислиш за жена си, която чака твоето завръщане.
Страйдър издаде знак на отвращение.
– Сега говориш глупости. Любов като тази не съществува. Любовта е само титла, дадена на отговорностите, за да ги направят по-лесни за понасяне.
Тя се намръщи на думите му. Той наистина ли мислеше така?
– Това ли е всичко, което Кит означава за теб? Твоето Братство?
Страйдър погледна настрани от нея.
– Ценя ги всички, да, но в крайна сметка ще ценя и моята клетва към теб също толкова дълбоко.
– Не, Страйдър – каза тя, протегна се нагоре и обхвана брадичката му с ръка. Насили го да погледне към нея. – Не говоря за това да цениш обет. Не по този начин. Имам предвид бурна страст, каквато може да донесе любовта. Искам от съпруга си същата искрена преданост, каквато те принуждава да събориш на земята всеки мъж, който поставя под въпрос мъжествеността на Кит. Искам повече от вярност от съпруга си. Искам сърцето му. Искам да гори за мен в мое отсъствие, също както аз за него. Искам сърцето ми да се свива от болка при мисълта да съм без него.
Той се присмя на това.
– Има достатъчно болка в живота, защо ще искаш още?
– Защото истинската любов не е болка. Тя е красива. Прави всички ни по-добри хора. Кара ни да се стремим към усъвършенстване и да станем повече от това, което сме.
– Ха! Ако любовта е толкова велика, защо тогава никога не си я почувствала? Защо аз не съм я почувствал? Няма любов като тази, която описваш. Това е измислица на мъже, които само търсят начин да накарат съпругите на други мъже да предадат господарите си заради тях.
Може би някои мъже си играеха със сърцата на жените. Но не всички. Тя вярваше, че съществува.
– Баща ти е обичал майка ти напук на всички причини. Ти самият го каза.
– Баща ми беше глупак. Такъв, който уби себе си и нея. Ако това е любов, тогава можеш да я имаш. Нямам желание да забия меча си в теб, още повече в себе си.
– А какво ще кажеш за приятеля ти – Саймън от Рейвънсууд? Той не намери ли любов?
Страйдър се поколеба, преди да проговори.
– Те се младоженци. Прекалено рано е, за да се види дали любовта им е истинска, или само увлечение.
Роуина изскърца със зъби от чувство на безсилие. Побутна го леко по рамото.
– Страйдър от Блекмор, любовта съществува и аз няма да се омъжа за нищо по-малко от това.
– А ако кралят нареди друго?
Тя се спря при това. Хенри можеше да бъде много своенравен на моменти и като нищо би могъл да се отрече от клетвата си към нея. Беше привилегия на краля да осъществява бракове, които облагодетелстваха короната.
Щеше да умре, ако Хенри я насилеше да се омъжи за някой като Сирил.
– Омъжи се за мен, Роуина – настоя Страйдър. – Не мога да ти предложа велика любов, но мога да се уверя, че Хенри няма да те обвърже с друг, който няма да изпитва уважение или да те почита.
О, това беше изкушаващо. Но макар да обожаваше Страйдър, те бяха толкова различни. Той мразеше нещата, за които тя милееше, а тя мразеше противоречивата природа, заради която той живееше.
– А какво ще стане с моите песни, които презираш толкова много? – попита го тя. – Ще ги търпиш ли?
– Неохотно, но да.
Роуина поклати глава на това.
– Поне си честен.
– В края на краищата честността е всичко, което мога да ти предложа, Роуина. Не мога да ти дам това, което не чувствам, но мога да ти предложа вярност и уважение.
Роуина въздъхна, докато седеше и обмисляше думите му. Да бъде омъжена за Страйдър, щеше да реши много проблеми. Той можеше да я защитава и както тази сутрин бе показал, беше мил и внимателен любовник. Такъв, който може и да не караше сърцето ѝ да гори, но тялото ѝ – да. Дори сега докосването му изгаряше паметта ѝ.
– А ако един ден намеря великата любов, която търся? – тихо попита тя. – Или ти всъщност. Тогава какво?