Мъжът наведе глава към брата на Страйдър.
Погледът на Кит не се отклони от Кристиан и стана несигурен в момента, в който забеляза шпорите и ботушите му, покрити с броня, да се подават под ръба на черната му роба.
Страйдър прочисти гърло, за да привлече вниманието на брат си обратно към себе си. Веднага след като го получи, той изкусно поклати глава за не и отправи забраняващ поглед към Кристиан.
Кит незабавно разбра намека да не пита и обърна гръб на мъжа. Наведе се и издърпа от купчината яркочервена панделка, за която беше завързан ключ.
– Специално тази каза, че трябва да съм сигурен, че си получил подаръка ѝ или ще ме отрови, докато ям. Така че вместо да наемаш някой да изпробва храната ми, искам да съм сигурен, че е стигнал до теб.
Страйдър завъртя очи, когато Кит го взе и счупи печата на бележката, която също беше завързана за панделката.
Брат му я прочете на глас.
„Милорд, за мен е голяма чест да ви дам ключа за девствения си пояс. Нека се срещнем довечера в двора с розите.
Ваша дама завинаги,
Черити от Йорк”
– Ключ за девствен пояс? – попита Кристиан с развеселен тон.
– Да – каза Страйдър, гласът му беше изпъстрен с мрачен хумор. – И покана за насилствена женитба, ако някога видя такъв.
Приятелят му отново се засмя.
– И се чудиш защо предпочитам да се обличам като монах. Това е най-добрата защита, която съм намерил срещу заговорнички, желаещи да бъдат булки, а дори и тя не е съвсем сигурна, както видя.
Страйдър подаде ключа обратно на Кит.
– Кажи на дамата, че съм предварително ангажиран.
Кит повдигна вежди при това, след което се отправи към предпазителите за чатала на Страйдър.
Той се намръщи, когато видя брат си да слага един от предпазителите в панталоните си.
– Какво правиш?
– Последният път, когато казах не от твое име на една от желаещите да бъде твоя любима, тя беше дяволски близо до това да ме кастрира. Този път искам защита, когато предавам новините.
Страйдър се присъедини към смеха на Кристиан.
– Това не е забавно – засегна се Кит. – Мислиш, че това, което правиш е опасно? Предизвиквам те да бъдеш на мое място за един момент, когато се изправям пред великата Женска Орда вместо теб.
– И точно заради това пращам теб, малки братко. Нямам куража да се изправя пред тях.
– Какво? – попита Кристиан с престорен шок. – Страйдър от Блекмор изплашен? Никога не съм мислел, че ще доживея деня, в който обикновена девойка ще те накара да се свиваш от страх.
– Денят, в който захвърлиш монашеското расо и сложиш короната си, Ваше Величество, може да ме подиграваш за това. Дотогава знам, че също си страхливец.
Очите на приятеля му палаво затанцуваха.
– Жените правят всички ни страхливци.
Кит отвори уста, за да каже нещо, след което, изглежда, размисли. Сграбчвайки щита, той се отправи към вратата.
– Ако не се завърна до падането на нощта, моля те, погрижи се да ме погребат на родна земя.
Страйдър поклати глава при молбата на брат си, но след това...
Не. Никоя от жените не би наранила наистина Кит.
Веднага след като останаха сами, Страйдър изми лицето и гърдите си в умивалника, след което се подсуши.
– Как така, след всичко, през което сме минали заедно, никога не съм узнал, че имаш брат? – попита Кристиан, когато Страйдър преметна кърпата през рамо и се запъти да си налее бокал с вино.
Блекмор потисна болката, която невинният въпрос предизвика. Макар да беше споделил много от живота си с Кристиан, имаше доста неща, които не беше доверявал на никого. Неща, които никога нямаше да сподели с никой.
– Ние сме наполовина братя, които израснаха поотделно.
– Ах – въздъхна Кристиан, докато наблюдаваше приятеля си как се настанява срещу него.
Страйдър изглеждаше изморен. Сините му очи бяха пълни с безпокойство, но той никога не е бил безгрижен. Приятелят му, също като него, винаги е бил прекомерно сериозен.
Саймън от Рейвънсууд обичайно ги оприличаваше на Дуото на Страшния съд. Но все пак, всички те бяха видели прекалено много от по-тъмната страна на човешката жестокост.
По някакъв начин това ги беше лишило от оптимизма им.
– Виждал ли си Шотландеца напоследък? – попита Страйдър.
– Ще стане една година през септември.
– Как я кара той?
Кристиан въздъхна, когато си спомни другаря им, който беше избрал да се скрие в провинцията на Англия, вместо да се прибере у дома при семейството си в Шотландия.
– Също както преди. Усамотил се е и не позволява на никой да види лицето му. Едва ми проговори, докато бях там.