– Защо нито един от нас не отиде и отново не провери онова, което ни казаха?
– Защото всички бяхме уплашени да не ни хванат онази нощ – напомни им Зенобия. – Най-големият от вас беше само на двадесет години. Вие самите бяхте едва момчета.
– Все пак – каза Кристиан, а гласът му беше натежал от вина и болка – един от нас трябваше да провери, когато се върнаха сами.
– Ние им вярвахме – тихо добави Свен. – Защо биха ни излъгали, че са ги освободили? Освен това брояхме всяка секунда и всички бяхме ужасени.
– Каквото и да правим – възкликна Назир, – не трябва никога да позволяваме Страйдър да научи.
Роуина се намръщи.
– Защо?
Те я погледнаха и тя си спомни обещанието, което Страйдър беше дал на младежа в съседната до своята килия.
– За бога, младежът е бил един от тях в онова крило? – попита тя със стегнато гърло.
Те кимнаха.
Назир пое дълбоко дъх и въздъхна.
– Той никога няма да си прости.
– Не – съгласи се Кристиан, когато Вал се приближи през двора до групичката им.
Той застана до тях.
– Имаме проблем.
Свен завъртя очи.
– Точно от това се нуждаем. Някой друг, който иска да добави нещо към настоящите ни неприятности?
– Какво? – попита Назир Вал, пренебрегвайки Свен.
– Страйдър ще бъде подложен на изпитание с борба.
– И защо това да е лошо? – Свен попита Вал. – Няма мъж в християнския свят, който да е по-добър от него. Ще бъде освободен веднага.
Въпреки това, съдейки по израза върху лицето на Вал, Роуина можеше да каже, че новината не е добра. В изпитание с борба шампионът на краля представлява короната, но след като Страйдър беше единственият в момента шампион на Хенри, това водеше до един прост въпрос.
– С кого ще трябва да се бие? Ще изпратят някого за Син МакАлистър или Дрейвън от Рейвънсууд?
– Това беше първата мисъл на Хенри – каза Вал, лицето му беше много сериозно. – Докато братът на Сирил не посочи, че Саймън от Рейвънсууд е един от най-близките приятели на Страйдър. Дрейвън няма да има желание да убие Страйдър повече, отколкото би убил Саймън.
– А Син е един от най-добрите приятели на Хенри – каза Кристиан. – Хенри никога няма да поеме риска да го изгуби заради Страйдър.
Сега беше ред на Роуина да се намръщи.
– Тогава кой ще се бие с него?
– О, спрете за малко и помислете – каза Вал на групата. – Кой е единственият мъж тук в тази тълпа, заради когото Страйдър по-скоро би се хвърлил на лъвовете, отколкото да убие?
– Един от нас? – попита Свен.
Вал поклати глава.
– Кит? – опита Свен отново.
– Деймиън Сейнт Сиър – каза Кристиан, тонът му беше нисък и смъртоносен.
Роуина пое остро дъх при споменаване на името. Деймиън Сейнт Сиър беше по-малкият брат на кралицата на Франция и мъж с изключително богатство, сила и слава. Тя знаеше, че той е тук, но след като се държеше настрана, тя, както повечето от придворните, все още не го бяха видели.
– Кой е той? – попита Назир. – Той не е един от нас.
Кристиан прокара гневно ръка през русата си коса.
– Не, но трябваше да е.
– Как така?
Кристиан се облегна на каменната врата, сякаш се нуждаеше да почувства нещо солидно зад гърба си.
– Една нощ, преди няколко години, не много дълго след като бяхме избягали, Страйдър и аз бяхме в Хамбург на турнир, когато Деймиън се появи с група от мъжете си. Никога не съм виждал Страйдър толкова блед. Две нощи по-късно, когато Страйдър беше изпил прекалено много чаши, разбрах защо. Страйдър и Деймиън някога са били близки приятели. Приемни братя всъщност. Деймиън бил със Страйдър, Саймън и Рейвън, когато били заловени в Утремер.
– Тогава защо не беше в лагера с нас? – попита Свен.
– Защото не послушал Страйдър. Вместо да прави това, което му казал и да скрие самоличността си, Деймиън казал на сарацините кой е. Те го отвели и Страйдър никога не го видял отново. Не и до онази нощ в Хамбург.
– Да скрие каква самоличност? – попита Назир.
– Той е пра-правнук на Уилям Завоевателя – отговори Роуина. – Сестра му, Аликс, е кралица на Франция, а племенникът му Анри е граф на Блоа, Шампейн и Троа. Без да споменаваме малкия факт, че Анри също така е женен за дъщерята на Елеонор от Аквитания и крал Луи от Франция.
Зенобия се намръщи.
– Мисля, че съм по-скоро объркана. Това започва да звучи сякаш той е син на собствения си брат.
Назир поклати глава при коментара на Зенобия.
– Има ли някое кралско семейство, с което този мъж да не е свързан.
– Моето – каза Кристиан.
– Сигурен ли си? – попита Зенобия. – Знаеш, че Елеонор и Луи са били на кръстоносен поход и твоят баща е бил французин.
Кристиан наклони глава, сякаш обмисляше нещата отново.