– За дама, която мрази войната, си много добра в това.
– Мъжете биват ранявани и по други причини – спокойно каза тя. – Това е дарба, за която майка ми казваше, че всички жени трябва да притежават.
Зенобия плесна с ръце, а после ги потри една в друга.
– Мисля, че Роуина е способна да се погрижи за Страйдър. Какво ще кажете останалите да излезем и да потърсим нашия убиец?
Кит и Назир кимнаха. Кристиан се заинати.
– Мисля, че е лоша идея да ги оставим насаме.
Назир изсумтя на това, след което грабна ръката на Кристиан и го замъкна към входа.
– Страйдър е напълно пораснал мъж, Абате. Последното нещо, от което се нуждае, е да го зяпаме.
– Но...
– Ела – нареди Назир и го издърпа от палатката.
Зенобия им отправи знаещ поглед.
– Почивай си, Страйдър. Ще направя всичко възможно, да съм сигурна, че няма да ви притесняват.
Тя затвори и подсигури предната част на палатката.
– Да не ни притесняват от какво? – попита Роуина, докато приключваше със зашиването.
– От това – отвърна Страйдър, придърпа я близо, така че най-накрая да успее да вкуси сладостта на устните ѝ.
Глава 12
Роуина изстена от силата на целувката на Страйдър. А само като си помисли, че се беше страхувала за него в този ден. Но имаше прекалено много мощ в тази целувка, за да е сериозно ранен.
Не, нейният рицар беше добре.
Той я придърпа в леглото си върху гърдите си, за да я обхване нежно с ръце.
Тя прекъсна целувката им незабавно.
– Внимателно, милорд, ще се нараните.
– Не ме интересува – въздъхна той и придърпа устните ѝ обратно към своите, за да може да опустоши сетивата ѝ.
Сърцето ѝ подскочи при думите му и при усещането за езика му, извиващ се срещу нейния. Топлият му, мъжествен аромат изпълни главата ѝ, докато прокарваше ръце върху твърдите му като стомана бицепси, които се стегнаха и я притеглиха със силата си.
Какво имаше в този мъж, което я караше да се чувства така? Какво я караше да трепери, оставяйки я гореща и копнееща. Дори желаеща да бъде близо до него, когато дълбоко в сърцето си знаеше, че той представлява най-голямата опасност за всичко, което искаше в живота.
Тя прокара длан по мускулите на гърдите му, усещайки начина, по който плътта му се извиваше и огъваше под дланта ѝ.
Страйдър взе ръката ѝ в своята и я плъзна надолу по тялото си, докато тя не докосна твърдия му член.
– Мечтаех си за теб през цялата нощ, Роуина – той дишаше накъсано в ухото ѝ. – За теб, докосваща ме отново.
Тя изстена при звука на гласа му и чувството да го усеща в ръката си. Прокара пръсти до върха му, където той вече беше влажен. Тръпка мина през него, която тя усети с цялото си тяло.
Намираше трудно за вярване, че този мъж, който можеше да убива, може да бъде толкова нежен с нея. Че може да я държи по този начин и да кара цялото ѝ тяло да гори за него.
И все пак той го правеше. Оставяше я безпомощна и отнемаше дъха ѝ. И в същото време я караше да се чувства сякаш лети.
– Толкова се радвам, че не беше убит.
– Наистина?
Тя кимна, докато гледаше в тези толкова пленителни сини очи.
– Никога не съм знаела, че мога да се моля толкова силно един рицар да удари друг.
Той отвори уста да каже нещо.
– Или който и да е друг мъж – допълни тя, преди той да каже и дума.
Страйдър гризна устата ѝ със зъбите си, докато прокарваше ръце надолу по гърба ѝ до бедрата ѝ. Роуина не протестира, когато той повдигна полите ѝ нагоре, докато оголи дупето ѝ за търсещите си ръце. Тя изстена дълбоко в гърлото си, когато ръцете му намериха онази част от нея, която пулсираше за него.
Страйдър стисна зъби при усещането за сладката ѝ влага, която покриваше пръстите му. Не трябваше дори да помисля да я обладава. Особено сега, когато мисията му беше толкова ясна.
Но не можеше да ѝ устои. Имаше нужда да бъде в нея точно сега, по начин който не разбираше. Трябваше да я има и щеше да убие всеки, който се опиташе да ги прекъсне.
Пренебрегвайки болката от раната си, той я дръпна в скута си и се плъзна дълбоко в очакващата ѝ топлина. Затвори очи и просто се наслаждаваше на усещането за нея.
Можеше да остане в тази жена завинаги. Имаше някакво чуждо, вътрешно спокойствие, което изпитваше всеки път, когато тя беше около него. Сякаш не можеше да намери недостатък в света.
Недостатък в себе си.
Това беше спокойствие, което никога не си беше представял, че може да съществува.
Роуина ахна от пълнотата на Страйдър вътре в тялото си. Чувствата, които изпитваше към него, я ужасяваха. Това, което правеха, беше лудост, след като и двамата искаха да са свободни.