Призори откъм обсадилите ги орди избухнаха гръмовни възгласи — викове, писъци, барабанен тътен и вой на рогове. Но наместо очаквания щурм, фронтът на армията се разтвори и напред се затъркаля голяма дървена платформа. Тласкаха я дузина гиганти — високите космати същества я бутаха без особено усилие. На платформата имаше позлатен трон, на който седеше един моредел, облечен в къса бяла роба. Зад него се беше привела фигура, чиито черти бяха скрити под широк халат с качулка. Платформата бавно се приближи до стената.
Ги се наведе напред, опрял ръце на синкавия камък на стената. Арута стоеше до него, скръстил ръце на гърдите си. Амос заслони очи с длани срещу издигащото се слънце и се изплю през стената.
— Май най-после ще се срещнем лично с негово височайшо кралско калтачество.
Ги мълчаливо кимна. Към тях се приближи един помощник командир и докладва:
— Протекторе, врагът заема позиции срещу всички сектори на стената.
— Има ли опити да се доберат до планинските редути? — Ги посочи участъка с канарите зад цитаделата.
— Арманд докладва само за малки нападения срещу външните ни постове по скалите. Изглежда, не им харесва да се катерят с бой.
Ги кимна и отново насочи вниманието си към равнината под стените. Платформата спря и моределът на трона се изправи. С помощта на някаква магия гласът му изпълни въздуха, така че всеки по стената да го чуе все едно че е на няколко стъпки от него.
— О, чеда мои — заговори той, — чуйте словата ми. — Арута учуден погледна Амос и Ги, защото гласът на този Мурмандамус зазвуча като музика. Звуците на всяка дума, излязла от устата му, сякаш бяха изтръгнати с нежна топлина като от мелодия, изсвирена на лютня. — Обща е утрешната ни съдба. Възпротивите ли се на волята на съдбата, рискувате пълно унищожение. Елате при мен, елате. Нека забравим старата вражда.
Махна с ръка и отряд конници — човеци — препусна напред и се подреди зад него.
— Ето, виждате ли? С мен вече са онези ваши събратя, които разбират общата ни орис. Посрещам с радост всеки, който пожелае да служи драговолно. С мен ще познаете величие. Хайде, елате, да загърбим миналото. Вие сте просто подлъгани чеда.
— Дядо ми беше голям мошеник, но това тук е направо гадост — изсумтя Амос.
— Хайде, ще срещна с радост в сърцето всеки, който се присъедини към мен. — Думите му звучаха сладко и изкусително и хората по стените започнаха да се споглеждат.
Ги и Арута се огледаха и дьо Батира каза:
— В гласа му се долавя трудно устоима власт. Виж, собствените ми войници започват да си мислят, че може би не е нужно да се бият.
— Пригответе катапултите — каза Амос. Арута пристъпи до него.
— Почакай!
— Защо? — попита Ги. — За да подкопае решимостта на войската ми?
— За да спечелим време. Времето е нашият съюзник и неговият враг.
Мурмандамус извика:
— Но онези, които дръзнат да ми се противопоставят, онези, които не се отдръпнат от пътя ми и се опълчат на похода ни към предначертаното, ще бъдат наказани сурово.
Сега тонът му съдържаше предупреждение и хората по стените бяха обзети от чувство на пълно безсилие.
— Давам ви избор! — Моределът разпери ръце и късата му бяла роба падна от раменете му и разкри невероятно силно тяло, с ясно видимия родилен белег на гърдите — пурпурен дракон. Носеше само бяла препаска на слабините. — Можете да получите мир и да служите на провидението. — Напред притичаха слуги и бързо нагласиха бронята по тялото му — златен нагръдник и наколенници, кожен елек и плетена ризница, черен метален шлем с изпънати нагоре криле на златен дракон от двете страни. После мъжете конници се отдръпнаха и зад моредела се видя цял отряд Черни кръвници. Те подкараха конете си напред и заеха местата си около Мурмандамус, а той вдигна меча си към стената и викна: — Но ако се възпротивите, ще умрете. Избирайте!
Арута прошепна нещо в ухото на Ги и протекторът изрева в отговор:
— Не мога да заповядам на никого да напусне града. Трябва да се съберем във фолксрада. Ще решим тази нощ.
Мурмандамус понечи да заговори, но змиежрецът до него го прекъсна. Моределът го усмири с рязък жест, извърна се отново към стената и на Арута му се стори, че зърва усмивка под черния му шлем.
— Ще изчакам. Утре призори отворете портите на града и излезте. Ще ви срещнем с прегръдка като завърнали се у дома събратя, о, чеда мои. — Даде знак и гигантите започнаха да дърпат платформата назад.
Ги поклати глава.
— Фолксрадът няма да направи нищо. Ще строша главата на всеки глупак, на когото хрумне, че в словата на това чудовище има и трошица истина.